„Света Богородица Апостолашка“ Παναγίας Άρχοντα Αποστολάκη
Западната фасада
Местоположение в Костур40.519222, 21.26675
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Костур
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Костурска
Архиерейско наместничество	Костурско
Изграждане	1606 година
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
„Света Богородица Апостолашка“ в Общомедия

„Света Богородица Апостолашка“ или „Света Богородица Икономска“ (на гръцки: Παναγίας Άρχοντα Αποστολάκη, Οικονόµου) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.^[1][2] Църквата има ценни стенописи.^[3]

Разположена е в махалата на Митрополията, на границата с чаршията в Икономската енория.^[1]

Храмът е изграден в XV век, но първоначалната малка като размери сграда е обновена в началото на XVII век,^[1] според ктиторския надпис в година ΖΡΙΔ, тоест 7114 от Сътворението или в 1605/1606 година от Христа при митрополит Митрофан Костурски със средства на архонтите Апостолис Димитриу и Ралис.^[4]

В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.^[5]

Църквата първоначално има голям двор.^[1] В 70-те години на ΧΧ век е вградена в новопостроената сграда на Костурската търговска камара.^[1][6]

Църквата е с типичния за храмовете от XVII век в Костурско опростен план – еднокорабна, едноапсидна с дървен покрив. В олтарното пространство има и протезисна ниша, а на северната стена е изградена още една по-малка, правоъгълна ниша. В наоса, при преустройство на църквата в XX век, е свалено нивото на тавана и горната част на сцените в последната зона е закрита. Част от живописта на южната стена е унищожена и при отварянето на допълнителен прозорец.^[2]

В югоизточния ъгъл на светилището има оцелли части от стенописите от XV век.^[1] В олтара е запазена малка част от живописната програма. Според съхранените фрагменти в апсидата е била изписана Света Богородица Ширшая небес, а под нея композицията Поклонение на жертвата, която продължава и на юг, включвайки образите на още четирима отци на Църквата, насочени към центъра на апсидата, в която вероятно е бил изобразен Христос Агнец. На северната стена е образът на Христос от Видението на Свети Петър Александрийски, разположен необичайно вляво на композицията. В горната зона на юг от апсидата е Вечерята в Емаус, част от цикъла на Поствъзкресните явявания на Христос. В същата зона на южната стена в олтара започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово. Благовещение Богородично е било разположено вероятно в олтара.^[2]

Стенописите са в наоса са в три зони. В най-горната са сцени от Дванадесетте празника и няколко епизода на Страстите Христови. По цялата средна зона са изписани шестнадесет сцени на Акатистния химн на патрона на храма Богородица. Включването на Акатиста в иконописната програма на наоса е необичайно, тъй като той обикновено е изписван в притвора. В долната зона са изписани светци в цял ръст. Непосредствено пред олтара от южната страна е Свети Николай Нови, светец със силен култ в Епир и Тесалия. След него в голяма ниша е изписан Свети Николай Мирликийски, фланкиран от малки изображения на Христос и Богородица, които му поднасят съответно евангелие и омофор. Под нишата до пояс са изписани Света Петка и Света Неделя. Останалите светци са лечители, монаси, аскети и воини, като завършват пред олтара със Свети Георги. От двете страни на западния вход традиционно са изписани Архангел Михаил и Св. св. Константин и Елена.^[2]

На северната стена в ниша, като тази за Свети Николай е изписана Богородица Умиление (Гликофилуса). Разполагането ѝ на това необичайно място е свързано с темата за Боговъплъщението, с която са свързани и изображенията на Акатистния химн около нея. Разпятието над нишата допълва сотириологичния смисъл на образа на Богородица. Разполагането на патрона на църквата върху северната стена на наоса (по-често пред олтара) е характерна черта на редица църкви от втората половина на XVI век и XVII век, някои от които са изписани от зографи от Линотопската художествена школа.^[2]

Под нишата с Богородица има лошо запазено изображени на Свети Илия - той е пандан на изписаните под Свети Николай светици Петка и Неделя, свързвани съответно с дните на Христовото Разпятие и Възкресение. Така програмата на наоса има ярък есхатологичен смисъл, което говори за висока богословска подготовка на зографа.^[2]

В надвратната ниша на западната фасада отново е изобразена Богородица Умиление с архангел Михаил и Гавриил в медальони от двете страни. Около нея е голямата композиция на Страшния съд.^[2]

• 
  Свети Константин
• 
  Свети Никита
• 
  Свети Меркурий

Стенописите са дело на главен зограф и неговия помощник.^[2] Зографът учасаства в изписването на наоса на Слимнишкия манастир в 1606/1607 година,^[2] както и на „Свети Димитър Елеуски“ в Костур в 1608/1609 година^[7][2] и „Въведение Богородично“ около 1610 - 1612 година.^[7]

Въз основа на епиграфския материал на същия зограф според Георгиос Веленис може да се припише и част от стенописната украса в католикона на манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Като Меропи в 1613/1614 година. Тези стенописите са в лошо състояние и в голямата си част са надживописани.^[2]

Зографът, ръководител на зографската тайфа, рисувала тези църкви принадлежи към голямо ателие на зографи със сходни стилови и иконографски почерци. Живописта на това ателие е сродна с тази на линотопските и грамоските зографи.^[2]

На иконостаса са запазени оригиналните икони, от които тази на Свети Йоан Предтеча е надживописана.^[1]

п б р Църкви и манастири в Костур и Костурско Църкви в Костур „Свети Алипий Икономски“ • „Свети Андрей Каридски“ • „Свети Андрей Русулски“ • „Свети Апостоли Елеуски“ • „Свети Апостоли Сервиотски“ • „Свети Атанасий Безсребренически“ • „Свети Атанасий Музашки“ • „Свети Архангели Гимназиални“ • „Свети Архангели Митрополитски“ • „Свети Архангели Позерски“ • „Свети Безсребреници“ • „Свети Безсребреници Гимназиални“ • „Свети Безсребреници Каридски“ • „Света Богородица Апостолашка“ • „Света Богородица Безсребреническа“ • „Света Богородица Евраидска“ • „Света Богородица Елеуса“ • „Света Богородица Кубелидики“ • „Света Богородица Музевишка“ („Свети Мина“) • „Света Богородица Расиотиса“ • „Света Богородица Фанеромени“ • „Света Богородица Митрополитска“ • „Света Варвара“ • „Въведение Богородично“ • „Свети Георги Елеуски“ • „Свети Георги на хълма“ • „Свети Георги Музевишки“ • „Свети Георги Политийски“ • „Свети Димитър Варлаамски“ • „Свети Димитър Елеуски“ • „Свети Димитър Икономски“ • „Свети Илия“ • „Свети Йоан Богослов“ • „Свети Йоан Предтеча Митрополитски“ • „Свети Йоан Предтеча Позерски“ • „Св. св. Константин и Елена“ • „Свети Лука“ • „Света Неделя Галиотрипска“ • „Свети Николай Дзодзов“ • „Свети Николай Драготски“ • „Свети Николай Евпраксиин“ • „Свети Николай Каравидски“ • „Свети Николай Каривски“ • „Свети Николай Каснидзки“ • „Свети Николай Кирицки“ • „Свети Николай Магалски“ • „Свети Николай Петритски“ • „Свети Николай Рибарски“ • „Свети Николай Теологинин“ • „Свети Николай Томанов“ • „Свети Николай и Свети Харалампий“ • „Свети Пантелеймон“ • „Света Параскева Драготска“ • „Света Параскева Икономска“ • „Преображение Господне“ • „Свети Спиридон“ • „Свети Стефан“ • „Свети Стилиан“ • „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ • „Свети Тома“ • „Свети Трима“ • „Успение Богородично“ Църкви в Костурско „Свети Архангели“ (Чука) • „Въведение Богородично“ (Загоричани) • „Свети Георги“ (Галища) • „Свети Захарий“ (Грамос) • „Свети Николай“ (Гръче) • „Свети Николай“ (Гръче) • „Преображение Господне“ (Кондороби) • „Успение Богородично“ (Долени) Манастири в Костурско „Света Богородица Мавровска“ („Свети Йоан Богослов“) • „Света Богородица Фанеромени“ • Богатски • Борботски • Жиковищки • Забърденски • Загоричански • Клисурски • Олищки • Сливенски • Статишки • Чуриловски „Алипий Икономски“ „Андрей Каридски“ „Андрей Русулски“ „Апостоли Елеуски“ „Апостоли Сервиотски“ „Архангели Гимназиални“ „Архангели Позерски“ „Архангели Митрополитски“ „Атанасий“ „Атанасий Музашки“ „Безсребреници Каридски“ „Безсребреници Гимназиални“ „Безсребреници“ „Богородица Митрополитска“ „Богородица Апостолашка“ „Богородица Безсребреническа“ „Богородица Евраидска“ „Богородица Елеуса“ „Богородица Кубелидики“ „Богородица Музевишка“ „Богородица Расиотиса“ „Богородица Фанеромени“ „Варвара“ „Въведение Богородично“ „Георги Елеуски“ „Георги Музевишки“ „Георги на хълма“ „Георги Политийски“ „Димитър Варлаамски“ „Димитър Елеуски“ „Димитър Икономски“ „Йоан Богослов“ „Йоан Предтеча Позерски“ „Йоан Предтеча Митрополитски“ „Лука“ „Николай Дзодзов“ „Николай Драготски“ „Николай Евпраксиин“ „Николай Каравидски“ „Николай Каривски“ „Николай Каснидзки“ „Николай Кирицки“ „Николай Магалски“ „Николай Теологинин“ „Николай Томанов“ „Николай и Харалампий“ „Николай Петритски“ „Пантелеймон“ „Параскева Драготска“ „Параскева Икономска“ „Спиридон“ „Стефан“ „Стилиан Елеуски“ „Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ „Тома“ „Трима“ „Успение Богородично“ Куршум джамия Легенда: – Местонахождение на църквите в Костур

Портал „Гърция“          Портал „Православие“          Портал „Македония“