Свети Димитър Елеуски

„Свети Димитър Елеуски“
Άγιος Δημήτριος Ελεούσης
Общ изглед от югоизток
Общ изглед от югоизток
Карта Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястодем Костур
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
ИзгражданеXIII век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Димитър Елеуски“ в Общомедия

„Свети Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος Ελεούσης или Ελεούσας) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[3]

Местоположение

Църквата се намира в енория „Елеуса“, в североизточната част на укрепения град, близо до друг средновековен храм „Свети Безсребреници“.[1]

История и архитектура

Стенописите в открития трем на южната страна

XIII век

Църквата е еднокорабен, едноапсиден храм, с дървен покрив и без притвор. От оригиналната постройка е запазена източната стена на олтара с апсидата, която е изявена отвън на изток и малка ниша на протезис.[1] Оригиналният слой на стенописите в тези източни части се датира около 1230 година.[4][5]

Идентификация на зографското ателие

Композиционно изображението на Света Богородица от Благовещение е почти идентично с това в църквата „Света Богородица“ в Лубоня, Корчанско. Архитектурният фон, на който е представена Богородица също показва сходства - правоъгълни камъни с диагонални линии, формата на трона и прочие. В костурската църква са изобразени две клонки, а в Лубоня на синия фон слабо също се различават контурите на растение. Има разлики в третирането на образа и фигурата на Богородица. В „Свети Димитър“ очите и веждите са очертани с черен контур, сенките на лицето са по-плътни и по-контрастни, а дрехите са по-тъмни.[4] Независимо от това очевидно в двете църкви е работило едно зографско ателие, като вероятно живописта в Лубоня е по-ранна.[6]

XVII век

Според надписа на храма, сградата е разширена на север и запад и изписана през 1608/1609 година. Добавена е по-голяма протезисна ниша. Наосът се осветява от два прозореца върху южната и северната стена. Входът се намира в западната част на южната стена. Патронната ниша върху южната фасада е изградена над прозореца, маркиращ центъра на стената. Вероятно значително по-късно от юг е добавена женска църква.[1]

Надписът от 1608/1609 година и Преображение
Видение на Петър Александрийски, северна стена на олтара

Живописта от 1608/1609 година е покривала всички стени. Вероятно е повтаряла разкрития по-ранен слой в източните части. От слоя от XVII век в олтара над апсидата е запазена горната част от Възнесение Христово. На източната стена в долната зона е изобразена сцената Мироносиците на Гроба Господен, към която е добавен и епизодът Апостолите при празния гроб. В нишата на протезиса, която е добавена при реконструкцията в XVII век, е изобразен Иисус Христос в гроба. Над него е изобразен благославящ с две ръце Христос Емануил. От северната страна има фронтални изображения на двама дякони. На северната стена на олтара е Видението на Свети Петър Александрийски, което е традиционно за иконографската схема, а в цокъла е фигурата на Арий в ада. На южната стена са изобразени двама отци на Църквата - част сцената от Поклонението на жертвата - обърнати на изток към апсидата. Над тях започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово и продължава пред олтарната преграда със Сретение, Кръщение, Възкресение Лазарево, Влизане в Йерусалим и Преображение. На западната стена живописта липсва. На северната стена има фрагменти от Предателството на Юда и Съдът на Пилат. Запазено е изображение на отворен гроб, вероятно част от сцената Оплакване Христово, и след него в олтара е Слизане в ада.[1]

В долната зона са изобразени светци в цял ръст. Пръв до олтара е разположен Свети Йоан Предтеча като Ангел на пустинята. В страниците на прозореца са апостолите Петър и Павел. Следвата Свети Николай, Свети Патапий, Свети Антоний Велики, неизвестен монах. В дълбочината на вратата е изобразена Света Марина. На северната стена са тримата светци лечители – Козма, Дамян и Пантелеймон. След тях има светци воини, сред които Свети Меркурий, който проверява стрелата си. До олтара е запазена част от патронната композиция – Свети Димитър на трон, тъпчещ в краката си влото - гола фигура, фланкиран от сподвижниците му Свети Нестор и Свети Луп.[1]

В патронната ниша на южната фасада Свети Димитър е изобразен на кон, победител. Западно от нишата са Кръщение Христово и фреско-иконите на Христос Вседържител и Богородица Одигитрия. На източната фасада, над конхата на апсидата има фрагментарно запазена и силно избледняла композиция с посветителен надпис.[1]

Идентификация на зографското ателие

Свети Антоний Велики от „Света Богородица Апостолашка“ (1605/1606) и от „Свети Димитър Елеуски“ в Костур (1608/1609)
Стенописни изображения на Света Богородица Одигитрия и на Христос Вседържител, южна външна стена

Стенописите от 1608/1609 година са дело на двама зографи.[1] Единият е този, изписал „Света Богородица Апостолашка“ в 1605/1606 година.[1][7] В „Свети Димитър“ патронното изображение вместо над входа е център на южната фасада. Така и в „Света Богородица Апостолашка“ изображението на Божията майка е разположено в центъра на северната стена в наоса, без съобразяване с разделението на стенописните зони.[1]

Две години по-рано, в 1607/1607 година, същото ателие изписва стенописите в Слимнишкия манастир.[1]

Също негови са стенописите във „Въведение Богородично“ около 1610 – 1612 година.[7]

Литература

  • Σίσσιου. Ι. Άγιος Δημήτριος – Ενορία Ελεούσης. – In: Επτά εκκλησίες της Καστοριάς. Καστοριά, 1995, 45-56.
  • Παϊσίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002.

Бележки

  1. а б в г д е ж з и к л Колушева, Мария. Костур, църква „Св. Димитър Елеуса“ (1608/9) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 4 октомври 2020 г.
  2. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 42. (на гръцки)
  3. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
  4. а б Лозанова, Ралица. Средновековни стенописи в църква в село Любонйе (Албания) // Годишик на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ 92 (11). 2002. ISSN 1311-784X. с. 304.
  5. Άγιος Δημήτριος Ελεούσης // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Ασύρματα Ευρυζωνικά Δίκτυα Ν.Α. Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2013-12-13. Посетен на 10 декември 2013 г.
  6. Лозанова, Ралица. Средновековни стенописи в църква в село Любонйе (Албания) // Годишик на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ 92 (11). 2002. ISSN 1311-784X. с. 305.
  7. а б Strati, Angeliki. The church of the Presentation of Virgin Mary Tsiatsiapa in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and Sports. Ephorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-280-2. с. 35. Посетен на 13 юли 2018.