„Свети Димитър Елеуски“ Άγιος Δημήτριος Ελεούσης
Общ изглед от югоизток
Местоположение в дем Костур40.519722, 21.271944
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	дем Костур
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Костурска
Архиерейско наместничество	Костурско
Изграждане	XIII век
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
„Свети Димитър Елеуски“ в Общомедия

„Свети Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος Ελεούσης или Ελεούσας) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.^[1][2] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.^[3]

Църквата се намира в енория „Елеуса“, в североизточната част на укрепения град, близо до друг средновековен храм „Свети Безсребреници“.^[1]

Църквата е еднокорабен, едноапсиден храм, с дървен покрив и без притвор. От оригиналната постройка е запазена източната стена на олтара с апсидата, която е изявена отвън на изток и малка ниша на протезис.^[1] Оригиналният слой на стенописите в тези източни части се датира около 1230 година.^[4][5]

Композиционно изображението на Света Богородица от Благовещение е почти идентично с това в църквата „Света Богородица“ в Лубоня, Корчанско. Архитектурният фон, на който е представена Богородица също показва сходства - правоъгълни камъни с диагонални линии, формата на трона и прочие. В костурската църква са изобразени две клонки, а в Лубоня на синия фон слабо също се различават контурите на растение. Има разлики в третирането на образа и фигурата на Богородица. В „Свети Димитър“ очите и веждите са очертани с черен контур, сенките на лицето са по-плътни и по-контрастни, а дрехите са по-тъмни.^[4] Независимо от това очевидно в двете църкви е работило едно зографско ателие, като вероятно живописта в Лубоня е по-ранна.^[6]

• 
  Архангел Михаил от Благовещението
• 
  Света Богородица от Благовещението
• 
  Света Богородица Шишрая набес в апсидата

Според надписа на храма, сградата е разширена на север и запад и изписана през 1608/1609 година. Добавена е по-голяма протезисна ниша. Наосът се осветява от два прозореца върху южната и северната стена. Входът се намира в западната част на южната стена. Патронната ниша върху южната фасада е изградена над прозореца, маркиращ центъра на стената. Вероятно значително по-късно от юг е добавена женска църква.^[1]

Живописта от 1608/1609 година е покривала всички стени. Вероятно е повтаряла разкрития по-ранен слой в източните части. От слоя от XVII век в олтара над апсидата е запазена горната част от Възнесение Христово. На източната стена в долната зона е изобразена сцената Мироносиците на Гроба Господен, към която е добавен и епизодът Апостолите при празния гроб. В нишата на протезиса, която е добавена при реконструкцията в XVII век, е изобразен Иисус Христос в гроба. Над него е изобразен благославящ с две ръце Христос Емануил. От северната страна има фронтални изображения на двама дякони. На северната стена на олтара е Видението на Свети Петър Александрийски, което е традиционно за иконографската схема, а в цокъла е фигурата на Арий в ада. На южната стена са изобразени двама отци на Църквата - част сцената от Поклонението на жертвата - обърнати на изток към апсидата. Над тях започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово и продължава пред олтарната преграда със Сретение, Кръщение, Възкресение Лазарево, Влизане в Йерусалим и Преображение. На западната стена живописта липсва. На северната стена има фрагменти от Предателството на Юда и Съдът на Пилат. Запазено е изображение на отворен гроб, вероятно част от сцената Оплакване Христово, и след него в олтара е Слизане в ада.^[1]

В долната зона са изобразени светци в цял ръст. Пръв до олтара е разположен Свети Йоан Предтеча като Ангел на пустинята. В страниците на прозореца са апостолите Петър и Павел. Следвата Свети Николай, Свети Патапий, Свети Антоний Велики, неизвестен монах. В дълбочината на вратата е изобразена Света Марина. На северната стена са тримата светци лечители – Козма, Дамян и Пантелеймон. След тях има светци воини, сред които Свети Меркурий, който проверява стрелата си. До олтара е запазена част от патронната композиция – Свети Димитър на трон, тъпчещ в краката си влото - гола фигура, фланкиран от сподвижниците му Свети Нестор и Свети Луп.^[1]

В патронната ниша на южната фасада Свети Димитър е изобразен на кон, победител. Западно от нишата са Кръщение Христово и фреско-иконите на Христос Вседържител и Богородица Одигитрия. На източната фасада, над конхата на апсидата има фрагментарно запазена и силно избледняла композиция с посветителен надпис.^[1]

Стенописите от 1608/1609 година са дело на двама зографи.^[1] Единият е този, изписал „Света Богородица Апостолашка“ в 1605/1606 година.^[1][7] В „Свети Димитър“ патронното изображение вместо над входа е център на южната фасада. Така и в „Света Богородица Апостолашка“ изображението на Божията майка е разположено в центъра на северната стена в наоса, без съобразяване с разделението на стенописните зони.^[1]

Две години по-рано, в 1607/1607 година, същото ателие изписва стенописите в Слимнишкия манастир.^[1]

Също негови са стенописите във „Въведение Богородично“ около 1610 – 1612 година.^[7]

• Σίσσιου. Ι. Άγιος Δημήτριος – Ενορία Ελεούσης. – In: Επτά εκκλησίες της Καστοριάς. Καστοριά, 1995, 45-56.
• Παϊσίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002.

п б р Църкви и манастири в Костур и Костурско Църкви в Костур „Свети Алипий Икономски“ • „Свети Андрей Каридски“ • „Свети Андрей Русулски“ • „Свети Апостоли Елеуски“ • „Свети Апостоли Сервиотски“ • „Свети Атанасий Безсребренически“ • „Свети Атанасий Музашки“ • „Свети Архангели Гимназиални“ • „Свети Архангели Митрополитски“ • „Свети Архангели Позерски“ • „Свети Безсребреници“ • „Свети Безсребреници Гимназиални“ • „Свети Безсребреници Каридски“ • „Света Богородица Апостолашка“ • „Света Богородица Безсребреническа“ • „Света Богородица Евраидска“ • „Света Богородица Елеуса“ • „Света Богородица Кубелидики“ • „Света Богородица Музевишка“ („Свети Мина“) • „Света Богородица Расиотиса“ • „Света Богородица Фанеромени“ • „Света Богородица Митрополитска“ • „Света Варвара“ • „Въведение Богородично“ • „Свети Георги Елеуски“ • „Свети Георги на хълма“ • „Свети Георги Музевишки“ • „Свети Георги Политийски“ • „Свети Димитър Варлаамски“ • „Свети Димитър Елеуски“ • „Свети Димитър Икономски“ • „Свети Илия“ • „Свети Йоан Богослов“ • „Свети Йоан Предтеча Митрополитски“ • „Свети Йоан Предтеча Позерски“ • „Св. св. Константин и Елена“ • „Свети Лука“ • „Света Неделя Галиотрипска“ • „Свети Николай Дзодзов“ • „Свети Николай Драготски“ • „Свети Николай Евпраксиин“ • „Свети Николай Каравидски“ • „Свети Николай Каривски“ • „Свети Николай Каснидзки“ • „Свети Николай Кирицки“ • „Свети Николай Магалски“ • „Свети Николай Петритски“ • „Свети Николай Рибарски“ • „Свети Николай Теологинин“ • „Свети Николай Томанов“ • „Свети Николай и Свети Харалампий“ • „Свети Пантелеймон“ • „Света Параскева Драготска“ • „Света Параскева Икономска“ • „Преображение Господне“ • „Свети Спиридон“ • „Свети Стефан“ • „Свети Стилиан“ • „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ • „Свети Тома“ • „Свети Трима“ • „Успение Богородично“ Църкви в Костурско „Свети Архангели“ (Чука) • „Въведение Богородично“ (Загоричани) • „Свети Георги“ (Галища) • „Свети Захарий“ (Грамос) • „Свети Николай“ (Гръче) • „Свети Николай“ (Гръче) • „Преображение Господне“ (Кондороби) • „Успение Богородично“ (Долени) Манастири в Костурско „Света Богородица Мавровска“ („Свети Йоан Богослов“) • „Света Богородица Фанеромени“ • Богатски • Борботски • Жиковищки • Забърденски • Загоричански • Клисурски • Олищки • Сливенски • Статишки • Чуриловски „Алипий Икономски“ „Андрей Каридски“ „Андрей Русулски“ „Апостоли Елеуски“ „Апостоли Сервиотски“ „Архангели Гимназиални“ „Архангели Позерски“ „Архангели Митрополитски“ „Атанасий“ „Атанасий Музашки“ „Безсребреници Каридски“ „Безсребреници Гимназиални“ „Безсребреници“ „Богородица Митрополитска“ „Богородица Апостолашка“ „Богородица Безсребреническа“ „Богородица Евраидска“ „Богородица Елеуса“ „Богородица Кубелидики“ „Богородица Музевишка“ „Богородица Расиотиса“ „Богородица Фанеромени“ „Варвара“ „Въведение Богородично“ „Георги Елеуски“ „Георги Музевишки“ „Георги на хълма“ „Георги Политийски“ „Димитър Варлаамски“ „Димитър Елеуски“ „Димитър Икономски“ „Йоан Богослов“ „Йоан Предтеча Позерски“ „Йоан Предтеча Митрополитски“ „Лука“ „Николай Дзодзов“ „Николай Драготски“ „Николай Евпраксиин“ „Николай Каравидски“ „Николай Каривски“ „Николай Каснидзки“ „Николай Кирицки“ „Николай Магалски“ „Николай Теологинин“ „Николай Томанов“ „Николай и Харалампий“ „Николай Петритски“ „Пантелеймон“ „Параскева Драготска“ „Параскева Икономска“ „Спиридон“ „Стефан“ „Стилиан Елеуски“ „Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ „Тома“ „Трима“ „Успение Богородично“ Куршум джамия Легенда: – Местонахождение на църквите в Костур

Портал „Гърция“          Портал „Православие“          Портал „Македония“