„Санта Мария Новела“ (на италиански: Basilica di Santa Maria Novella) е римокатолически християнски храм, разположен във Флоренция – столицата на италианския регионТоскана. Сградата е първата голяма базилика в града и е главната доминиканска църква във Флоренция.
Изпълнението на главната фасада по проект на Леон Батиста Алберти се превръща в един от еталоните за ренесансовата архитектура. Храмът и прилежащият манастир съдържат изобилие от безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности.
Страничен панорамен поглед към базиликата и камбанарията
История
Църквата е наречена Новела (Нова), тъй като е построена на мястото на съществуващ от IX век параклис, носещ също името Санта Мария. Когато теренът е прехвърлен на Доминиканския орден през 1221 г., духовниците решават да построят нов голям храм с прилежащ към него манастир.
Горната част на главната фасада с надписа под фронтона
Църквата е проектирана в романски стил от двамата доминикански монаси – Фра Систо Фиорентино и Фра Ристоро да Кампи. Строителството започва в средата на XIII век (около 1246 г.) и е приключено към 1360 г. заедно с романско-готическата камбанария, под надзора на монаха Якопо Таленти. По това време екстериорно е напълно завършена само долната част на главната фасада в тоскански готически стил. Тя съдържа един главен и два странични портала, обрамчени с арки. Останалата площ по протежение на фасадата е заета от слепи ниши, съдържащи гробниците на флорентински аристократи, с островърхи готически арки, облицовани с раирана шарка от бял и зелен мрамор. Същият архитектурен ритъм е приложен и по продължаващите стени, ограждащи стария църковен двор. Освещаването на „Санта Мария Новела“ се извършва чак през 1420 г.
По поръчка на видния заможен флорентинец Джовани ди Паоло Ручелай, търговец на текстил, в периода 1456 – 1470 г. е осъществено цялостното завършване на главната фасада. Проектът е изготвен от бележития ренесансов архитект Леон Батиста Алберти, който проектира за същия възложител и фасадата на двореца „Палацо Ручелай“ във Флоренция. Надписът във фриза под фронтона е посветен на мецената и гласи: IOHAN(N)ES ORICELLARIUS PAU(LI) F(ILIUS) AN(NO) SAL(UTIS) MCCCCLXX (Джовани Ручелай син на Паоло в благословенната година 1470).
Интериор
През 1567 г. Великият херцог на Тоскана Козимо I де Медичи възлага на архитекта Джорджо Вазари първата реконструкция на храма след неговото окончателно завършване. Преустройството включва премахване на оригиналния иконостас и вътрешните балкони (галерии) и устройването на шест капели между големите колони. През 1572 г. Иняцио Данти (астрономът на Козмо I) добавя към главната фасада сферичен астролаб и гномон. В периода 1858 – 1860 г. е извършено второ преустройство по проект на Енрико Ромоли.
По времето на Козмо I площадът пред църквата започва да се използва за състезания с колесници. Надпреварата се превръща в обичай, който се провежда от 1563 г. до края на XIX век. Двата обелиска на площада са маркирали началото и финала на трасето.
Главната капела на „Санта Мария Новела“ първоначално е изписана в средата на ХІV век от Андреа Орканя. През 1357 г. стените на капелата са силно повредени от пожар, вероятно причинен от мълния.[1] До края на ХV век стенописите на Орканя поради течове и влага са компрометирани дотолкова, че поправянето им става невъзможно. През 1485 г. патронажът над капелата е придобит от влиятелния флорентински банкер Джовани Торнабуони, брат на майката на Лоренцо де Медичи[2] На 1 септември 1485 г. Джовани Торнабуони подписва договор с Доменико Гирландайо за изписването на капелата с цикъл фрески от живота на Богородица и Свети Йоан Кръстител, покровител на дарителя и на град Флоренция. Гирландайо работи по стенописите през 1485 – 1490 г., подпомогнат от творците от неговата художествена работилница, сред които са братята му Давид и Бенедето, зет му Себастиано Майнарди и вероятно младият Микеланджело Буонароти. Работите в капелата продължават до март 1491 г., като по късно в нея са поставени и витражи със стъклописи, направени също по проект и рисунки на Доменико Гирландайо.
Цялостното оформление на капелата е завършено от олтар, включващ олтарната картина „Мадона в слава със светци“, а на обратната страна – картината „Възкресението на Христос“. Двете олтарни картини са заобиколени с дървени пана с изписани образи на светци, част от тях са изгубени, две пана са унищожени през Втората световна война, и до днес са запазени само четири от тях. В началото на ХІХ век олтарът е разчленен на отделни части, които са продадени на антикварния пазар. Днес оцелелите части от него се съхраняват в Берлинската картинна галерия, Старата пинакотека в Мюнхен, Музея за изящни изкуства в Будапеща и в колекцията на Фондация „Маняни-Рока“ в Траверсетоло.
Художници
„Светата Троица“ (1425 – 1428), Мазачо
Авторите, създали призведения за църквата и манастира, са:
_-_0844.jpg)
