Рок музиката, накратко рок (на английски: Rock, съкратено от rock'n'roll), е популярен музикален жанр, обобщаващ няколко поджанра и водещ началото си от първата половина на 1950-те години на XX век в САЩ. Корените му се крият в ранния ритъм енд блус и американската кънтри музика, както и в джаза и класическата музика. За негова официална рождена дата се смята записването на песента на Бил Хейли„Rock Around the Clock“ през 1954 година, която събужда невиждан дотогава интерес.
В рока се използва водещ вокал, съпроводен от електрически китари, бас китара и барабани. Много от подстиловете му използват клавишни инструменти, като пиано, орган, а от 1970 година насам и синтезатори.[1] Рокът е и особен вид субкултура, защото влияе на модата и различните течения като хипи, пънк, металисти, готи, които са неразривно свързани с определен жанр на рок музиката.
В края на 50-те години младият радиоводещ Алън Фрийд за първи път употребява понятието рокендрол – умелата и интересна смесица между ритъм енд блус, кънтри музика, блус, буги и джаз. Това е първият жанр на рок музиката. Афроамериканци като Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и Фатс Домино изпълняват своята музика главно пред афроамериканска публика, отхвърляни от белите заради расови предразсъдъци. Приемането на рока като главно направление в музиката става в средата на 1950-те години, когато, както Бо Дидли казва, „ofay dudes“ (или бели хора) подписват с водещ издател и започват да правят кавъри на тяхната музика. Елвис Пресли и Бил Хейли, както и „Дъ Кометс“, Бъди Холи, Джери Лий Люис и Джони Кеш често правят турнета заедно в САЩ и Великобритания. Около края на 1950-те години черни и бели артисти излизат заедно на концерти и така слушателите разбират кои са всъщност истинските изпълнители на хитовете, които слушат по радиото и телевизията, като например популярната песен на Литъл Ричард „Тути Фрути“.
Чък Бери на концерт в Довил през 1987 г.
Съществува дебат за това кое да се приеме за първата рокендрол песен. Един от кандидатите е Rocket 88 на Джаки Бренстън и неговите Делта Катс (всъщност, Айк Търнър и неговият състав „Кралете на ритъма“), записана от Сам Филипс и Сън рекърдс през 1951 година.[2] Четири години по-късно, Бил Хейли и „Rock Around the Clock“ (1955) става първата рокендрол песен, изкачила се на първо място в музикалните класации и на първо място по продажби, по този начин отваряйки вратата целия свят да чуе тази нова музика.[3] Затова много музикални специалисти смятат това за рождена дата на рокендрола. През 2004 година списание Rolling Stone излиза със становището, че „That's All Right (Mama)“ (1954) на Елвис Пресли трябва да се приеме за първата рокендрол песен.[4] Едни от пионерите в този жанр са Чък Бери, Бо Дидли, Фатс Домино, Литъл Ричард, Джери Лий Люис и Джийн Винсент.[2] Много скоро рокендролът започва да доминира класациите и концертите и да се превръща в основен фактор в продажбите на грамофонни плочи.[5]
Друг жанр е рокабили, комбинация на рокендрол и хилбили (вид кънтри), който става популярен в звукозаписните студия и на концерти към средата на 1950-те години. Негови представители са Карл Пъркинс, Джери Лий Люис, Бъди Холи, Евърли Брадърс и разбира се, Елвис Пресли.[6][7] Едни от най-популярните песни през периода са „The Great Pretender“ (1955) и „Yakety Yak“ (1958), които макар и лековати и смехотворни, жънат голям успех. Това е периодът, когато електрическата китара започва да става все по-популярна и новият стил на свирене претърпява развитие.[8]
изпълнява се от Million Dollar Quartet по време на запис на 4 декември 1956 година
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.
Към края на 50-те и началото на 60-те рокендролът преживява тежки времена – през 1959 година при самолетна катастрофа умират Бъди Холи и Ричи Валенс, Елвис заминава да служи в армията, Литъл Ричард се отказва от музиката, за да стане свещеник, срещу Джери Лий Люис и Чък Бери има повдигнати обвинения и кариерата им страда значително. Това дава идеята на много коментатори и специалисти, че ерата на рокендрола е приключила.[9] Въпреки че рокът временно запада, той не изчезва. Характерното за края на 1950-те и началото на 60-те е, че изпълнителите са предимно жени или черни.
Великобритания
До появата на бийт музикатаВеликобритания не може да конкурира Щатите в областта на рок музиката, макар че първите записи там се появяват още през 1950-те и има гостуващи музиканти.[10] На британския рокендрол най-голямо влияние оказва не кънтри или джаз, а така нареченият скифъл, чийто виден представител е Лони Донеган, който по-късно започва да изпълнява рокендрол.[11] Първите изпълнители, които могат да съперничат на американците, стават Клиф Ричард и The Shadows. Първият британски хит е „Move It“, на Клиф Ричард.[12] По това време една от бъдещите световноизвестни рок групи, „Бийтълс“, прави първите си стъпки под името „The Quarrymen“.
Сърф музика
През 1958 година е записана композицията „Rumble“ на китариста Линк Рей, в която за първи път е използван ефектът на фъза (fuzz) на китара. Линк Рей съвместно с Дик Дейл и The Surfaris слага началото на жанра инструментален танцувален рокендрол, наречен сърф, на основата на хавайското звучене на китарата с ефект на вибрато. Едни от пионерите в този жанр са The Fireballs, The Ventures, The Chantays, Bel-Airs, The Challengers, Eddie & the Showme, а в Англия – The Shadows.[13][14][15] Повечето от тези състави са сформирани в Южна Калифорния.
Нарастващата популярност на този жанр кара групи от други жанрове да се включат в него. Между тях са The Astronauts, The Trashmen и The Rivieras. Групата от Австралия The Atlantics прави съществени приноси към звука на сърф рока.[15] Европейските инструментални състави от този период са The Shadows и The Dakotas[16]
Едва по-късно инструменталният сърф отстъпва място на вокалния, чийто най-известни представители са Jan and Dean и Бийч Бойс, което след това дава началото на сърф рока. Най-големият комерсиален успех на сърф музиката се дължи на Бийч Бойс, група, която е сформирана в Южна Калифорния през 1961 година. Техните ранни албуми са съчетание от инструментален и вокален сърф.[15] Техният първи хит, „Surfin'“ през 1962 година достига Billboard top 100 и сърф музиката се превръща в национално явление.[17] От 1963 година Браян Уилсън става главният композитор и продуцент на групата и новите хитове „Fun, Fun, Fun“ (1964) и „California Girls“ (1965) достигат световна популярност.[17] Единствената друга група, която жъне успех в този жанр, е Jan & Dean, които имат №1 хит със „Surf City“ (написана със съдействието на Браян Уилсън) през 1963 година.[15] Краят на сърф музиката настъпва с британското нахлуване (the British Invasion), което започва през 1964 година.[15] След това единствената американска група, която до някаква степен може да съперничи на Бийтълс, остава Бийч Бойс, особено албумът им „Pet Sounds“.[17]
Към края на 1962 година на английската рок сцена се появяват бийт групите, като Бийтълс, които са под влияние на широк спектър от американската музика – соул, ритъм енд блус и сърф.[18] В началото те следват звука на американската музика, особено тази, пригодена за танца туист, но постепенно смесват техните оригинални композиции и сложни музикални идеи, докато получат собствено звучене. В средата на 1962 година Ролинг Стоунс стартират като една от групите с характерно влияние от блуса, други такива са Енимълс и Ярдбърдс.[19] През 1963 година Бийтълс и други бийт групи, като The Searchers и The Hollies, получават широка популярност и постигат голям комерсиален успех.
Британският рок започва да пробива и да се влива в основното направление на музиката в САЩ през януари 1964 година с невероятния успех на Бийтълс при тяхното първо турне на американска земя. „I Want to Hold Your Hand“ става първият №1 хит на Billboard Hot 100, което дава началото на британското нашествие в американските музикални класации.[20] Песента влиза в класациите на 18 януари1964 година като номер 45 и става номер едно след 7 седмици и остава на това място 15 седмици.[21] Тяхната първа поява на шоуто на Ед Съливан на 9 февруари е считана за крайъгълен камък на американската поп култура. Предаването е гледано от 73 милиона зрители, което за това време поставя своеобразен рекорд.[22]
През следващите 2 години песни на Чад и Джереми, Питър и Гордън, The Animals, Манфред Ман, Петула Кларк, Freddie and the Dreamers, Wayne Fontana and the Mindbenders, Herman's Hermits, The Rolling Stones, The Troggs и Donovan също достигат до номер едно в класациите.[20][23] Британските групи доминират музикалните класации и у дома в Обединеното кралство.[19] Това отваря вратите за световна слава на британски и ирландски групи и слага край на инструменталния сърф рок и вокалните женски групи.[24] Макар и за кратко, това дава отрицателно отражение на кариерите на Фатс Домино, Чъби Чекър и дори Елвис.[25] Британското нахлуване на рок музиката освен със своеобразното си звучене се налага и утврждава и с новата тенденция – рок музикантите да пишат своя собствена музика и текст за песните си.[26]
Психеделичната музика като цяло е вдъхновена от LSD и започва на фолклорната сцена, като за първи път терминът е употребен от Holy Modal Rounders в техния запис от 1964 година „Hesitation Blues“.[27] Първата група, която характеризира стила си като психеделичен рок, е 13th Floor Elevators от Тексас, в края на 1965 година; те издават албума The Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators през следващата 1966 година.[27] Бийтълс въвеждат много от най-главните елементи на психеделичния звук с „I Feel Fine“, албума „Rubber Soul“, „Rain“ и някои песни от албума „Revolver“.[28]
Психеделичният рок практически започва от Калифорния и завладява музикалната сцена, след като много групи преминават от фолк към фолк рок около 1965 година.[28] Психеделиката се превръща в начин на живот, който се оформя в Сан Франциско, като най-видни представители в музиката стават Грейтфул Дед, Кънтри Джо енд дъ Фиш, The Great Society и Джеферсън Еърплейн.[28]The Byrds преминават бързо от фолк рок през 1965 година към психеделик през 1966 година, като техният сингъл „Eight Miles High“ е разглеждан от широката публика като отнасящ се за употребата на наркотици. В Англия най-видният представител на този жанр са The Yardbirds,[28] с песните „Still I'm Sad“ (1965) и „Over Under Sideways Down“ (1966).[29] От 1966 година се включват нови групи като „Пинк Флойд“, „Трафик“ и „Софт Машин“.[30] През същата година се появява хит албумът на Donovan „Sunshine Superman“ и се състои дебютът на групите Крийм и Икспириънс, като самият Джими Хендрикс се превръща по-късно в лице и символ на психеделиката.[28]
В Америка краят на десетилетието е белязано с лятото на любовта и считаният за връх фестивал в Монтерей, който прави звезди от Джими Хендрикс и Ху, като сингълът на последните, „I Can See for Miles“, определено преминава в психеделична територия.[31] Ключови изпълнения и записи от края на десетилетието са „Surrealistic Pillow“ на Jefferson Airplane и „Strange Days“ на Дорс.[32] Като кулминационна точка на ерата на психеделичния рок може да се смята проведеният през 1969 година фестивал в Удсток, в който участват едни от най-изявените представители на този жанр тогава като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Сантана, Кънтри Джо енд дъ Фиш и други. В началото на следващото десетилетие обаче този жанр постепенно запада, като вероятно не малка роля за това изиграва ненавременната смърт на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън. Много от останалите състави се връщат към класическото звучене на рока и изоставят психеделичното звучене.[28]
Терминът поп е използван още от началото на 20. век и с него се означава популярна музика по принцип, но от 1950-те започва да се използва за определен жанр, предназначен за младата публика и представляващ по-омекотена форма на рокендрола.[33][34] След британското нашествие, някъде около 1967 година, терминът поп музика започва да се използва едва ли не като противоположност на рок музика.[35] В контраст на поп рока, рок музиката се свързва с определени субкултури, слага акцента на артистичните стойности, виртуозността, автентичността и значението на живите представления.[33][34][35][36]
Въпреки всичко това поп и рок музиката имат много близко звучене и дори текстове. Думата поп рок се използва по принцип за музика, която е ориентирана към комерсиален успех.[37] Поп рокът е определен от някои като вариант на рок музика. Негови изпълнители са Елтън Джон, Пол Маккартни, Евърли Брадърс, Род Стюарт и Чикаго.[38] Други я определят като вариант на поп музиката.[39][40]
Втората вълна на британското нахлуване в музиката е от музиканти, които са вдъхновени от американския блус, като например Ролинг Стоунс и Ярдбърдс.[41] Британските изпълнители на блус от 1950-те и 1960-те са вдъхновени от акустичните звуци на изпълнители като Лийд Бели и Робърт Джонсън.[42] Постепенно те въвеждат усилватели с по-силен звук, най-често в близост до електрическата китара.[43] Блус рокът се ражда като комбинация на стандартите на блуса с инструменталните възможности и акценти на рок музиката.[43]
Другият фокус на блуса е около Джон Мейол, който сформира групата Джон Мейол и Блусбрейкърс, известна само като Блусбрейкърс, в чийто състав влизат Ерик Клептън (след като напуска Ярдбърдс) и Питър Грийн. Особено важно събитие е пускането на албума Blues Breakers with Eric Clapton (1966), считан за ключов запис на британския блус, който след това е имитиран и възпроизвеждан от американски и английски последователи.[44] По-късно Ерик Клептън сформира супергрупите Cream, Блайнд Фейт и Дерек енд Доминос, последвани от дългогодишна солова кариера, която спомага за утвърждаването на блус рока като едно от основните направления на рок музиката.[43] Грийн заедно с Мик Флийтуд и Джон Макви сформират Флийтуд Мак, като групата има един от най-големите комерсилани успехи в този жанр.[43] В края на 1960-те Джеф Бек, също от Yardbirds, се мести от блус рок къх хеви рок с групата си The Jeff Beck Group.[43] Последният китарист от Yardbirds Джими Пейдж сформира The New Yardbirds, който много скоро след това се превръщат в Led Zeppelin, чиито ранни албуми са силно повлияни от блуса.[43]
Първите блус рок изпълнители имитират джаз изпълнителите с дълги импровизации, които после стават основата на прогресив рок. Около 1970 година блус рокът започва да става все по-тежък, като пример за това са Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, като границата между блус рок и хардрок почти се заличава.[47][47] През 1970-те представители на блуса са Джордж Търоугуд и Пат Травърс,[43] и от британците Стейтъс Куо и Foghat, но като цяло през този период блус рокът започва да запада.[48]
Около 1960-те музиката, произлязла от американската фолклорна музика, се превръща в колосално движение, което използва традиционна музика, примесена с нови композиции, обикновено на акустични инструменти.[49] В Америка пионери на този жанр стават Уди Гътри и Пит Сийгър и често техните имена се свързват с прогресивната политика и работническите движения.[49] В началото на 1960-те Джоун Байез и Боб Дилън застават в челото на това движение като автори и изпълнители на този жанр.[50] Песните на Дълън „Blowin' in the Wind“ (1963) и „Masters of War“ (1963) стават хитове, като по този начин „музиката на протеста“ достига широка аудитория.[51] Въпреки това рок и фолк все още остават отделни жанрове, доста често с антагонистична публика.[52]
Ранни опити да се комбинират елементи на рок и фолк са направени от Енимълс с песента им „House of the Rising Sun“ (1964), което се счита за първата комерсиално успешна фолк песен, която използва инструменти на рока[53][54]
Смята се, че фолк рокът излиза истински на сцената с появата на Бърдс и записаната от Дилън „Mr. Tambourine Man“, която се изкачва на първо място в музикалните класации през 1965 година.[52] По-късно същата година Боб Дилън използва електронни инструменти в „Like a Rolling Stone“, която моментално става хит в САЩ.[52] В Калифорния фолк рокът става популярен с Мамас енд Папас и Crosby, Stills and Nash и преминава към електронни инструменти. В Ню Йорк известни изпълнители на фолк рок са The Lovin' Spoonful и Саймън и Гарфънкъл.[52]
Тези групи и състави повлияват на британските изпълнители като Донован и Fairport Convention.[55][56]
Върхът на популярността на фолк рока е през 1967 – 1968 година, след което много групи и изпълнители преминават в други жанрове и течения, включително Боб Дилън и the Byrds, които се ориентират към кънтри рок.[57] Въпреки това фолк рокът има голямо влияние върху развитието на рок музиката и спомага за развитието на нови идеи, песни на протеста и концепцията за автентичност.[52][58]
От края на 1960-те става обичайно официалната рок музика да се разделя на софт и хардрок. Софт рокът обикновено произлиза от фолк рока, използва акустични инструменти и слага акцента на мелодичност и хармония.[59] Едни от най-основните изпълнители са Керъл Кинг, Кат Стивънс и Джеймс Тейлър.[59] Комерсиалният връх идва около средата на 1970-те с Били Джоел, Америка и реформираните Флийтуд Мак, чийто албум „Rumours“ (1977) става най-продаваният на десетилетието.[60]
Противоположно на софт рока, хардрокът най-често произлиза от блус рока и по принцип е много по-интензивен и се свири с по-голяма сила на звука.[61] Основна, на преден план е електрическата китара, като ритмичен инструмент и като соло инструмент, използвана с различни ефекти.[61] Някои от ключовите изпълнители са британските Ху и Кинкс, както и изпълнители от психеделичната ера като Крийм, Джими Хендрикс и The Jeff Beck Group.[61] Хардрок групи с международен успех през 1970-те са Куийн, Тин Лизи, Аеросмит и Ей Си/Ди Си.[61]
От края на 1960-те започва да се използва терминът хевиметъл, за да се опишат някои хардрок музиканти, които свирят с още по-голяма сила и интензивност.[62] За първи път терминът е използван от Степънулф в „Born to be Wild“ (1967) и след това за групи като Блу Чиър и Гранд Фънк Рейлроуд.[63] Около 1970 година различни британски състави развиват типичните звуци и стилове, които спомагат за развитието на под-жанрове. Лед Цепелин прибавя елементи на фантазия, Дийп Пърпъл вняся симфонични звуци и Блек Сабат придава по-„тъмен“ звук на изпълненията си чрез елементи на готика.[64] Всички тези елементи са използвани и от „второто поколение“ хевиметъл групи в края на 1970-те:
Джудас Прийст, Ю Еф Оу, Моторхед и Рейнбоу от Англия; Кис, Тед Наджънт и Blue Öyster Cult от САЩ; Ръш от Канада и Скорпиънс от Германия.[64][65]
↑R. S. Denisoff, W. L. Schurk, Tarnished Gold: the Record Industry Revisited (New Brunswick, NJ: Transaction, 3rd edn., 1986), ISBN 0-88738-618-0, p. 13.
↑F. W. Hoffmann and H. Ferstler, Encyclopedia of Recorded Sound, Volume 1 (New York, NY: CRC Press, 2nd edn., 2004), ISBN 0-415-93835-X, pp. 327 – 8.
↑J. M. Curtis, Rock Eras: Interpretations of Music and Society, 1954 – 1984 (Madison, WI: Popular Press, 1987), ISBN 0-87972-369-6, p. 73.
↑M. Campbell, ed., Popular Music in America: and the Beat Goes On (Boston, MA: Cengage Learning, 3rd edn., 2008), ISBN 0-495-50530-7, p. 99.
↑R. F. Schwartz, How Britain Got the Blues: the Transmission and Reception of American Blues Style in the United Kingdom (Aldershot: Ashgate, 2007), ISBN 0-7546-5580-6, p. 22.
↑J. Roberts, The Beatles (Mineappolis, MN: Lerner Publications, 2001), ISBN 0-8225-4998-0, p. 13.
↑D. Hatch, S. Millward, From Blues to Rock: an Analytical History of Pop Music (Manchester: Manchester University Press, 1987), ISBN 0-7190-1489-1, p. 78.
↑J. Blair, The Illustrated Discography of Surf Music, 1961 – 1965 (Ypsilanti, MI: Pierian Press, 2nd edn., 1985), ISBN 0-87650-174-9, p. 2.
↑J. Blair, The Illustrated Discography of Surf Music, 1961 – 1965 (Ypsilanti, MI: Pierian Press, 2nd edn., 1985), ISBN 0-87650-174-9, p. 75.
↑ абвгдV. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, pp. 1313 – 4.
↑J. Blair, The Illustrated Discography of Surf Music, 1961 – 1965 (Ypsilanti, MI| Pierian Press, 2nd edn., 1985), ISBN 0-87650-174-9, p. 126.
↑ абвV. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, pp. 71 – 2.
↑R. Stakes, „Those boys: the rise of Mersey beat“, in S. Wade, ed., Gladsongs and Gatherings: Poetry and its Social Context in Liverpool Since the 1960s (Liverpool: Liverpool University Press, 2001), ISBN 0-85323-727-1, pp. 157-66.
↑H. Bill, The Book Of Beatle Lists, (Poole, Dorset: Javelin, 1985), ISBN 0-7137-1521-9, p. 66.
↑V. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, pp. 1316-7.
↑K. Keigthley, „Reconsidering rock“ in, S. Frith, W. Straw and J. Street, eds, The Cambridge Companion to Pop and Rock (Cambridge: Cambridge University Press, 2001), ISBN 0-521-55660-0, p. 117.
↑F. W. Hoffmann and H. Ferstler, Encyclopedia of Recorded Sound, Volume 1 (New York, NY: CRC Press, 2nd edn., 2004), ISBN 0-415-93835-X, p. 132.
↑R. Shuker, Popular Music: the Key Concepts (Abingdon: Routledge, 2nd edn., 2005), ISBN 0-415-34770-X, p. 35.
↑ абM. Hicks, Sixties Rock: Garage, Psychedelic, and Other Satisfactions (University of Illinois Press, 2000), ISBN 0-252-06915-3, pp. 59-60.
↑ абвгдежзV. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, pp. 1322-3.
↑P. Buckley, The Rough Guide to Rock (London: Rough Guides, 2003), ISBN 1-84353-105-4, p. 1144.
↑E. Macan, Rocking the Classics: English Progressive Rock and the Counterculture (Oxford: Oxford University Press, 1997), ISBN 0-19-509887-0, p. 20.
↑W. E. Studwell and D. F. Lonergan, The Classic Rock and Roll Reader: Rock Music from its Beginnings to the mid-1970s (Abingdon: Routledge, 1999), ISBN 0-7890-0151-9, p. 223.
↑J. E. Perone, Music of the Counterculture Era American History Through Music (Westwood, CT: Greenwood, 2004), ISBN 0-313-32689-4, p. 24.
↑ абS. Frith, „Pop music“ in S. Frith, W. Stray and J. Street, eds, The Cambridge Companion to Pop and Rock (Cambridge: Cambridge University Press, 2001), ISBN 0-521-55660-0, pp. 93–108.
↑H. S. Macpherson, Britain and the Americas: Culture, Politics, and History (Oxford: ABC-CLIO, 2005), ISBN 1-85109-431-8, p. 626.
↑V. Coelho, The Cambridge Companion to the Guitar (Cambridge: Cambridge University Press, 2003), ISBN 0-521-00040-8, p. 104.
↑ абвгдежзV. Bogdanov, C. Woodstra, S. T. Erlewine, eds, All Music Guide to the Blues: The Definitive Guide to the Blues (Backbeat, 3rd edn., 2003), ISBN 0-87930-736-6, pp. 700-2.
↑T. Rawlings, A. Neill, C. Charlesworth and C. White, Then, Now and Rare British Beat 1960-1969 (London: Omnibus Press, 2002), ISBN 0-7119-9094-8, p. 130.
↑P. Prown, H. P. Newquist and J. F. Eiche, Legends of Rock Guitar: the Essential Reference of Rock's Greatest Guitarists (Milwaukee, WI: Hal Leonard Corporation, 1997), ISBN 0-7935-4042-9, p. 25.
↑V. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, p. 1333.
↑P. Prown, H. P. Newquist and J. F. Eiche, Legends of Rock Guitar: the Essential Reference of Rock's Greatest Guitarists (Milwaukee, WI: Hal Leonard Corporation, 1997), ISBN 0-7935-4042-9, p. 113.
↑ абG. Mitchell, The North American Folk Music Revival: Nation and Identity in the United States and Canada, 1945–1980 (Aldershot: Ashgate, 2007), ISBN 0-7546-5756-6, p. 95.
↑G. Mitchell, The North American Folk Music Revival: Nation and Identity in the United States and Canada, 1945–1980 (Aldershot: Ashgate, 2007), ISBN 0-7546-5756-6, p. 72.
↑J. E. Perone, Music of the Counterculture Era American History Through Music (Westwood, CT: Greenwood, 2004), ISBN 0-313-32689-4, p. 37.
↑ абвгдV. Bogdanov, C. Woodstra and S. T. Erlewine, All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul (Milwaukee, WI: Backbeat Books, 3rd edn., 2002), ISBN 0-87930-653-X, pp. 1308–9.
↑M. Brocken, The British Folk Revival 1944–2002 (Ashgate, Aldershot, 2003), ISBN 0-7546-3282-2, p. 97.
↑C. Larkin, The Guinness Encyclopedia of Popular Music (London: Guinness, 1992), ISBN 1-882267-04-4, p. 869.
↑G. W. Haslam, A. H. Russell and R. Chon, Workin' Man Blues: Country Music in California (Berkeley CA: Heyday Books, 2005), ISBN 0-520-21800-0, p. 201.
↑K. Keigthley, „Reconsidering rock“ in, S. Frith, W. Straw and J. Street, eds, The Cambridge Companion to Pop and Rock (Cambridge: Cambridge University Press, 2001), ISBN 0-521-55660-0, p. 121.
↑ абJ. M. Curtis, Rock Eras: Interpretations of Music and Society, 1954–1984 (Madison, WI: Popular Press, 1987), ISBN 0-87972-369-6, p. 236.
↑P. Buckley, The Rough Guide to Rock (London: Rough Guides, 3rd edn., 2003), ISBN 1-84353-105-4, p. 378.
↑R. Walser, Running With the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music (Middletown, CT: Wesleyan University Press, 1993), ISBN 0-8195-6260-2, p. 7.
↑R. Walser, Running With the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music (Middletown, CT: Wesleyan University Press, 1993), ISBN 0-8195-6260-2, p. 9.
↑ абR. Walser, Running With the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music (Middletown, CT: Wesleyan University Press, 1993), ISBN 0-8195-6260-2, p. 10.
↑R. Walser, Running With the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music (Middletown, CT: Wesleyan University Press, 1993), ISBN 0-8195-6260-2, p. 3.
Channel in the United States Virgin Islands Leeward PassageGreat and Little Hans Lollik Islands with St. Thomas visible in the background beyond Leeward Passage.Leeward PassageShow map of the U.S. Virgin IslandsLeeward PassageShow map of Lesser AntillesLeeward PassageShow map of CaribbeanCoordinates18°22′23″N 64°53′59″W / 18.37306°N 64.89972°W / 18.37306; -64.89972Basin countriesUnited States Virgin Islands The Leeward Passage is a channel between Hans...
American comic book studio and production company Paws, Inc.Trade namePaws IncorporatedCompany typeSubsidiaryIndustryEntertainmentFounded1981; 43 years ago (1981), in Muncie, IndianaFounderJim DavisHeadquartersOne Astor Plaza, ManhattanNew York City, New York, United StatesKey peopleJim Davis (CEO)ProductsFilm productionTelevision productionComicsFilmsBrandsGarfieldU.S. AcresOwnerJim Davis (1981–2019) Viacom (August 6-December 4, 2019) Paramount Global (December 4, 2019-pr...
Парадный доспех сакского царя из золотой чешуи на кожаной основе, являющийся стилизованным доспехом катафрактария «Золото́й челове́к» (каз. Алтын Адам) — условное название археологической находки[1], сделанной в 1969—1970 годах[2] в 53,5 километрах от Алма-Аты в �...
British ethnologist This article may need to be rewritten to comply with Wikipedia's quality standards, as this article contains unencyclopedic prose, unnecessary and irrelevant information throughout, and numerous grammatical errors. You can help. The talk page may contain suggestions. (July 2020) Robert Ranulph Marett (13 June 1866 – 18 February 1943) was a British ethnologist and a proponent of the British Evolutionary School of cultural anthropology. Founded by Marett's older colle...
Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Tangkerang Utara, Bukit Raya, Pekanbaru – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR Tangkerang UtaraKelurahanNegara IndonesiaProvinsiRiauKotaPekanbaruKecamatanBukit RayaKode Kemendagri14.71....
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (مارس 2021) جغرافية جزر بيتكيرنمعلومات عامةالقارة جزيرة أوقيانوسيا الأرض والتضاريسالمساحة 47 كم² تعديل - تعديل مصدري - تعديل ويكي بيانات خريطة جزر بيتكيرن. جغرافيا جزر بي...
This article includes a list of references, related reading, or external links, but its sources remain unclear because it lacks inline citations. Please help improve this article by introducing more precise citations. (July 2019) (Learn how and when to remove this message) International athletics championship event1965 USA Outdoor Track and Field ChampionshipsDatesJune 25–26Host citySan Diego, CaliforniaColumbus, OhioUnited StatesVenueBalboa Stadium← 1964 1966 → Balboa Stadium ...
Cinta RockStarGenre Drama Roman PembuatScreenplay ProductionsSutradaraOdy C. HarahapPemeran Ariel Tatum Derby Romero Faby Marcelia Fandy Christian Adjie Pangestu Abdurrahman Arif Virnie Ismail Agung Hercules Indah Yofana Marissa Jeffryna Penggubah lagu temaMiszyLagu pembukaKamu Gak Rock N Roll oleh MiszyLagu penutupKamu Gak Rock N Roll oleh MiszyNegara asalIndonesiaBahasa asliBahasa IndonesiaJmlh. musim1Jmlh. episode28ProduksiPengaturan kameraMulti-cameraDurasi90 menitRumah produksiScreenpla...
Art movement started in the 1990s James Seehafer, The Landing (2007) Photography & digital collage Massurrealism is a portmanteau word coined in 1992 by American artist James Seehafer,[1] who described a trend among some postmodern artists that mix the aesthetic styles and themes of surrealism and mass media—including pop art.[1] History James Seehafer, Untitled 1990 (2007) SFX photography, digital collage. Massurrealism is a development of surrealism that emphasizes...
Beni shōga. El beni shōga (紅生姜, べにしょうが?) es un tipo de tsukemono (encurtido japonés). Está hecho de jengibre cortado en tiras delgadas, de color rojo y encurtidas en agua con sal. Es servido en muchos platos japoneses, incluyendo el gyūdon, okonomiyaki y yakisoba. El beni shōga no es el encurtido de jengibre que se sirve con el sushi, que es llamado gari. Control de autoridades Proyectos Wikimedia Datos: Q817282 Multimedia: Red pickled ginger / Q817282 Datos: Q817282 M...
هذه المقالة تحتاج للمزيد من الوصلات للمقالات الأخرى للمساعدة في ترابط مقالات الموسوعة. فضلًا ساعد في تحسين هذه المقالة بإضافة وصلات إلى المقالات المتعلقة بها الموجودة في النص الحالي. (مارس 2016) هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إ�...
Canadian politician John Bruce c. 1869 John Bruce (or Brousse; died 26 October 1893) was the first president of the Métis provisional government at the Red River Colony during the Red River Rebellion of 1869. He resigned because he was sick and his secretary, Louis Riel, became the president.[1] The son of Pierre Bruce and Marguerite Desrosiers, he was a carpenter by trade. Bruce married Angélique Gaudry; they had five children. He was a member of the Legislative Assembly of Assinib...
Recouvrement de la côte de Grande-Bretagne[1] par des réseaux carrés de maille décroissante. En géométrie fractale, la dimension de Minkowski-Bouligand, également appelée dimension de Minkowski, dimension box-counting ou capacité, est une manière de déterminer la dimension fractale d'un sous-ensemble S dans un espace euclidien R n {\displaystyle \mathbb {R} ^{n}} ou, plus généralement, dans un espace métrique. Pour calculer cette dimension pour une fractale S, placer cette fract...
The judiciary of Illinois is the unified court system of Illinois primarily responsible for applying the Constitution and law of Illinois. It consists of the Supreme Court, the Appellate Court, and circuit courts. The Supreme Court oversees the administration of the court system. Courts Circuit courts A Cook County Circuit Court courthouse in Rolling Meadows The Illinois circuit courts are trial courts of original jurisdiction. There are 24 judicial circuits in the state, each comprising one ...
يفتقر محتوى هذه المقالة إلى الاستشهاد بمصادر. فضلاً، ساهم في تطوير هذه المقالة من خلال إضافة مصادر موثوق بها. أي معلومات غير موثقة يمكن التشكيك بها وإزالتها. (يوليو 2017) الصومال في الألعاب الأولمبية علم الصومال رمز ل.أ.د. SOM ل.أ.و. اللجنة الأولمبية الصومالية موقع ال�...
Voce principale: Fußball-Regionalliga 1963-1964. Fußball-Regionalliga 1963-1964 Competizione Regionalliga Sport Calcio Edizione Organizzatore WFV Luogo Germania Partecipanti 20 Formula Girone all'italiana Risultati Vincitore Alemannia Aquisgrana Retrocessioni HertenBottropSiegenLüner Statistiche Miglior marcatore Josef Martinelli (26) Incontri disputati 380 Gol segnati 1 278 (3,36 per incontro) Pubblico 1 871 300 (4 924 per incontro) Cronologia della co...
Riihimaki redirects here. For the Canadian YouTuber, see Lauren Riihimaki. Town in Kanta-Häme, Finland You can help expand this article with text translated from the corresponding article in Finnish. (February 2009) Click [show] for important translation instructions. Machine translation, like DeepL or Google Translate, is a useful starting point for translations, but translators must revise errors as necessary and confirm that the translation is accurate, rather than simply copy-pastin...
This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these messages) This article relies excessively on references to primary sources. Please improve this article by adding secondary or tertiary sources. Find sources: US Human Rights Network – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (January 2008) (Learn how and when to remove this message) The topic of this article may not...
