Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906 г.). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911 г.) и есетата „Непристойното и болното в изкуството“ (1911 г.).
От 1914 до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924 г.).
През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936 г.).
След националсоциалистическия аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на бившата Австрия.
Поетика
Къщата във Виена, където Роберт Музил живее между 1921 и 1938 г.
Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.
Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е тритомният фрагментарен роман „Човекът без качества“ (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930 – 1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгария през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.
Писателят е отличен със значимите литературни награди „Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929).
В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.
.svg){kind=small}
