Ричард Бъртън (на английски: Richard Burton) е британски филмов, театрален и телевизионен актьор, роден през 1925 година, починал през 1984 година.[1]
Със седем номинации за награда „Оскар“, от които шест за главна и една за поддържаща роля, Бъртън е сред най-титулуваните изпълнители на англоезичната кинематография от 1950-те, 1960-те и 1970-те години. Името му излиза на преден план с ролята му във филма „Братовчедката ми Ракел“ (1952) за което получава награда „Златен глобус“ за най-обещаващ дебютант и номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.[2] Още на следващата година, той вече е сред номинираните за „Оскар“ за главна роля с изпълнението си в библейския епос „Робата“ (1953).[2] В последващите години, Бъртън блести в такива велики класики на кино-изкуството като „Клеопатра“ (1963), „Бекет“ (1964), „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966), „Укротяване на опърничавата“ (1967), „Хилядата дни на Ана“ (1969) и „Еквус“ (1977) за последния от които печели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма.[2]
Широко публично внимание заема партньорството му с голямата звезда Елизабет Тейлър, както на екрана, така и като семейна двойка.
Биография
Произход и младежки години
Ричард Бъртън е роден като Ричард Уолтър Дженкинс на 10 ноември 1925 година в селцето Понтридифен, графство Нийт Порт Толбът, Уелс. Той е дванадесетото от тринадесет деца в семейство от работническата класа в провинциален Уелс. Баща му е миньор. Когато е 2-годишен, майка му умира след раждането на тринадесетото дете. Сестра му Сесилия, която е омъжена, го прибира в презвитерианското си семейство в близкия град Порт Толбът. Важно въздействие оказва и брат му Ивор, по-голям с цели 19 години, миньор и играч на ръгби, който управлява семейството със здрава ръка.
В училище Ричард показва завиден талант и афинитет към английската литература, демонстрирайки отлична памет при изучаването на произведенията, въпреки че основният му интерес е насочен към спорта, и по-специално към ръгби, крикет и тенис на маса. В тези години припечелва за джобни пари, разнасяйки съобщения и вестници. Започва да пуши още на 8-годишна възраст, а на 12 вече редовно пие алкохол. Все пак, вдъхновен от учителя си Филип Бъртън, чиято фамилия ще вземе за себе си, той се изявява в училищните драматични представления.
На 16-годишна възраст Ричард напуска училище, за да се хване на работа на пълен ден. Постъпва във военновременния комитет, обработвайки доставки за купонната система. По-късно се присъединява като кадет към военно-тренировъчния корпус в Порт Толбът, където отново среща учителя си Филип Бъртън, който е мобилизиран като командир на същото място. Успоредно с това Ричард се присъединява към младежка драматична група, водена от Лио Лойд, металургичен работник и страстен актьор аматьор, който го обучава на основните неща в актьорското майсторство.
Филип Бъртън, виждайки потенциала на момчето, го кара да се върне в училище, макар и по-голям от останалите, и се захваща интензивно да го подготвя по училищните предмети, както и да развива актьорския му глас. През 1943 година Ричард, вече възприел новата си фамилия Бъртън, е приет в колежа Ексетър към Oксфордския университет за специално шестмесечно обучение.
