Рача-Лечхуми и Долна Сванетия или Рача-Лечхуми и Квемо Сванети (на грузински: რაჭა-ლეჩხუმი და ქვემო სვანეთი) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия. Площ 4568 km² (9-о място по големина в Грузия, 6,56% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 30 200 души[1] (най-малкият регион по население в Грузия, 0,76% от нейното население). Административен център град Амбролаури. Разстояние от Тбилиси до Амбролаури 317 km.
Историческа справка
Дълго време историята на съставните части на региона – Рача-Лечхуми и Долна Сванетия се е развивала отделно. Към началото на 19 век Долна Сванетия влизала в състава на княжество Мегрелия (за разлика от фактически независимото население на Горна Сванетия), Рача-Лечхуми – в състава на Имеретинското царство. Двете заедно влизат в състава на Русия съответно през 1803 и 1804 г. През 1840 г. Рача-Лечхуми влиза в състава на Грузино-Имеретинската губерния, а Долна Сванетия остава в пределите на административно отделното Мегрелско княжество. През 1846 г. когато Грузино-Имеретинската губерния е разформирована, двете исторически области попадат в състава на Кутаиска губерния. След няколко реформи и закриването на Княжество Мегрелия през 1867 г. територията на края през 1886 г. се преобразува в два уезда на Кутаиска губерния – Лечхумски (включващ Долна Сванетия) и Рачински с център в град Они.
Най-старият град в областта е Они, признат за такъв през 1846 г. Останалите два града Амбролаури и Цагери са обявени за градове съответно през 1966 г. и 1968 г.
Географска характеристика
Историко-географската област Рача-Лечхуми и Долна Сванетия се намира в северната част на Грузия. На север граничи с Република Кабардино-Балкария на Русия, на югоизток – с Вътрешна Картли, на юг – с Имеретия и на запад и северозапад – с Мегрелия-Горна Сванетия. В тези си граници заема площ от 4568 km² (9-о място по големина в Грузия, 6,56% от нейната площ). Дължина от запад на изток 125 km, ширина от север на юг 65 km. Източната част на региона (част от Онския район) е под контрола на самопровъзгласилата се за независима република Южна Осетия.[2]
Релефът на областта е планински. На североизток, по границата с Русия се издига Главния и т.н. Вододел хребет с максимална височина граничният връх Лабода 4313 m (42°52′24″ с. ш.43°28′40″ и. д. / 42.873333° с. ш.43.477778° и. д.42.873333, 43.477778). От Главния хребет почти по паралела се разклоняват планинските хребети Сванетски (по границата с Мегрелия-Горна Сванетия, връх Лайла-Лехели 4008 m), а южно от него – Лечхумския хребет (Самерцхле 3584 m). Между двата хребета се разполага дълбоката долина на река Цхенисцкали (десен приток на Риони). Западно от завоя на реката, по границата Мегрелия-Горна Сванетия се простира Егриския хребет. По цялото протежение на областта, от изток на запад протича горното течение на река Риони. Нейната дълбока долина е разположена между Лечхумския хребет на север и Рачинския хребет на юг.
Население
На 1 януари 2018 г. населението на Рача-Лечхуми и Долна Сванетия е наброявало 30 200 души[1] (най-малкият по население регион в Грузия, 0,76% от нейното население). Гъстота 6,61 души/km².
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение регионът Рача-Лечхуми и Долна Сванетия се дели на 4 административни района (общини), 3 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Рача-Лечхуми и Долна Сванетия
Административно-териториално деление на Рача-Лечхуми и Долна Сванетия към 1 януари 2019 г.
Бележки:1 Самопровъзгласила се за независима република, но непризната; 2 Включва части от Южна Осетия (бивша автономна област, самопровъзгласила се за независима република, но непризната)
.svg)
