PROFILPELAJAR.COM

Самцхе-Джавахети
სამცხე-ჯავახეთი
	Самцхе-Джавахети სამცხე-ჯავახეთი
Страна	Грузия
Адм. център	Ахалцихе
Площ	6413 km²
Население	18 000 души (2018); 2,81 души/km²
Губернатор	Бесик Амиранашвили
Езици	грузински
Часова зона	UTC+4
Официален сайт	samtskhe-javakheti.gov.ge
	Самцхе-Джавахети в Общомедия

Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия. Площ 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души^[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.

Историческа справка

От 13-и до 17-и на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13 век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14 век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16 век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.^[2]

Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15 век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17 век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12 век, но през 15 век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).

Географска характеристика

Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).

Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с Турция – Арсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m 41°26′13″ с. ш. 43°38′46″ и. д. / 41.436944° с. ш. 43.646111° и. д.41.436944, 43.646111) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.^[3]

Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.

Население

Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия

Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души^[1] (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 50,5%, грузинци 48,3%, руснаци 0,4%, гърци 0,3%, осетинци 0,2% и др.^[4].

Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Грузинска православна църква (45,24 %), Арменска апостолическа църква (39,95 %), Католицизъм (9,36 %), Ислям (3,78 %).^[5]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население^[1] (2018 г.)	Административен център	Население^[1] (2018 г.)	Разстояние до Ахалцихе (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1. Адигенски	800	16 305	сгт Адигени	783	33	Абастумани
2. Аспиндски	825	10 531	сгт Аспиндза	2379	36
3. Ахалкалакски	1235	45 070	гр. Ахалкалаки	8295	75
4. Ахалцихски	1010	39 375	гр. Ахалцихе	17 903	-	гр. Вале
5. Боржомски	1189	25 214	гр. Боржоми	10 546	49	Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери
6. Ниноцминдски	1353	21 503	гр. Ниноцминда	5144	94