Роден е в град Шлезвиг. Израства в Оберхаузен, Рурската област. След като изучава зидарство, прави опити в различни професии: става шофьор на такси, печатар, санитар, готвач.
Първата стихосбирка на Ралф Ротман „Драскотини“[1] (1984) излиза под редакторското ръководство на поета Кристоф Мекел и го изявява като творец с ярък и самобитен талант. Темите на тези стихове – житейски ситуации в дребнобуржоазна или пролетарска среда, приглушени бунтове, опити за бягство и самота – стават основа и на много от по-късните романи на Ротман. В следващите години той публикува стихосбирката „Молитва сред развалини“ (2000), която го утвърждава като поет с деликатни художествени сетива и дълбока социална чувствителност, подхранена от спомените за детството.
Писателят се установява да живее в Берлин.
Библиография
Kratzer und andere Gedichte, стихотворения, 1984
Messers Schneide, новела, 1986
Der Windfisch, новела, 1988
Stier, роман, 1991
Wäldernacht, роман, 1994
Berlin Blues, драма, 1997
Flieh, mein Freund!, роман, 1998
Milch und Kohle, роман, 2000
Gebet in Ruinen, стихотворения, 2000
Ein Winter unter Hirschen, разкази, 2001
Hitze, роман, 2003
Junges Licht, роман, 2004
Rehe am Meer, разкази, 2006
Vollkommene Stille, реч при удостояването с наградата „Макс Фриш“, 2006
Feuer brennt nicht, роман, 2009
Shakespeares Hühner, разкази, 2012
Sterne tief unten, 2013
Im Frühling sterben, роман, 2015
Награди и отличия
1986: Märkisches Stipendium für Literatur für den Lyrikband Kratzer