Прилепското българско духовно училище (семинария) е основано в 1884 година. Отваря врати за учебната 1884/1885 година, когато в него учат около 50 ученици, дошли от цяла Македония и Одринско. За тях към семинарията е създаден и пансион.[1]
Обучението на семинаристите се провежда в българското мъжко класно училище, на горния му етаж. Пансионът е настанен в къщата на Тоше Тенекеджията.[1]
Директор на училището е протойерей Петър Ненков от Котел, преподаватели са също Костадин Самарджиев от Мехомия и Сава Доброплодни от Сливен. Учителските съвети съгласуват дейността на учителите от свещеническото и мъжкото класно училище: класните учители преподават светски предмети и в семинарията, а учителите от семинарията преподават духовните предмети на класните ученици.[1]
Поради клевети и протести на гръцката патриаршия пред турските власти семинарията в Прилеп е закрита през 1885 година и слята с Одринското българско свещеническо училище.[2] Прилепчани създават народна песен, разказваща тези събития:
- Се ска́рале гѫрци, бу̀гари,
- Гѫрци мѝ се о́давници
- Одавници и за́висници,
- Завидоя на бу̀гарите,
- Що отвория семенария.
- На́пре о́ди Гика юдата,
- И по него На́ум Дамоски,
- И по не́го Гѝцо Ма́джароски,
- Отидоя на ка́ймакамъ,
|
- За да ка́жа, оти бу̀гарите
- Отвория се́менария.
- Ай бре, кузумъ, ке за́твориме семенарията
- На бу̀гарин не даваме гла́а да крени.
- Не е, а́га семенария,
- Ту́ку е ку̀йка за ку̀мити,
- За да ра́стуратъ це́ло царство.
- Ай со́здраве чорбаджиларъ,
- Га́йле не бе́рете,
- Бу̀гарите не́ма да има́тъ семенари.
|
Вижте също
Бележки
