Президентът на Португалия (на португалски: Presidente da República Portuguesa) е държавният глава на Португалия. Правомощията, функциите и задълженията на предишните президентски кабинети и връзката им с министър-председателя и кабинетите с течение на времето се различават в зависимост от различните португалски конституции.
В съответствие с Конституцията на Португалия от 1976 г. президентът се избира за мандат от 5 години. Може да да бъде преизбран за 2-ри последователен (без прекъсване) мандат, както и за трети (окончателен) мандат след прекъсване. Президентските избори се провеждат в 1 или в 2 кръга. Ако на първия тур никой кандидат не е събрал над 50% от подадените (валидни) гласове, то президентът се избира на втори тур измежду водещите 2 кандидати.
Има широки пълномощия, но рядко се използват. Може например, когато счете това за необходимо, да разпусне парламента и да насрочи нови предсрочни избори, както е направил Жоржи Сампаю на 30 ноември 2004 г. въпреки голямата парламентарна подкрепа за иначе оспорваното правителство на Педру Сантана Лопиш. При смърт на президента или физическа невъзможност да изпълнява задълженията си длъжността временно се поема с ограничени пълномощия от председателя на парламента до избирането на следващ президент на предсрочни избори.
През 1139 г. в хода на Реконкистата на Пиренейския полуостров дон Алфонсо Енрикеш се обявява за първи крал на Португалия. През 1143 г. Португалия официално е призната за независимо кралство. Близо 700 г. по-късно Португалия е разделена, като привържениците на републиката получават превес.
Президентският дворец Belém
Началото на края на португалската монархия се поставя в началото на януари 1908 г., когато са задържани ръководителите на Републиканската партия, както и дисиденти на Прогресивната партия, обвинени в подготвяне на държавен преврат. Министър-председателят Жао Франко издейства от крал Карлуш Iдекрет, който да позволи депортирането им в отвъдморските португалски колонии. На 1 февруари – 1 ден след издаването на декрета, кралят и престолонаследникът Луиш Филипе са разстреляни в центъра на португалската столица Лисабон.
За нов крал е избран 18-годишният син на Карлуш I – Мануел II, който още с встъпването си освобождава Жао Франко от поста министър-председател и предприема редица мерки за демократизирането на политическата система. Той назначава за нов министър-председател безпартийния адмирал Ферейра до Амарал. С негова помощ се либерализират законите, свързани със свободата на словото и събиранията. Парламентът е разпуснат и се насрочват нови избори. Местните избори, проведени през същата година, са спечелени от републиканците, като те постигат най-големия си успех дотогава. Опитвайки се да спре разпадането на монархията, Мануел II назначава 6 министър-председатели в следващите 2 г. Същевременно монархистите са разединени.
На 3 октомври 1910 г. Мигел Бомбарда, психиатър и идеолог на републиканското движение, е убит от свой пациент. Въпреки че този акт не е политически мотивиран, смъртта на Бомбарда води до въстания в Лисабон и други големи градове. На следващия ден крал Мануел II се оттегля от престола и заминава за Великобритания в изгнание. На 5 октомври в Порто се създава временно правителство, начело на което застава Теофико Брага. На същия ден е провъзгласена и Португалската република. Така след 771 г. е сложен краят на португалската монархия.
Първа република
След падането на монархията в Португалия се установява Първата португалска република. За първи президент временно е избран министър-председателят Теофило Брага. Първата португалска република се характеризира с голяма нестабилност. През 16-те години, в които съществува, се изреждат 9 президенти и 45 правителства. Президентите, чиито права са ограничени, не разполагат с нужната власт за защита на републиката от монархисти, анархисти и комунисти. Скоро след обявяването на републиката партийният ландшафт е разпокъсан вследствие на бързо сменящите се правителства без нужното парламентарно мнозинство. Това довежда допълнително до отслабване на републиканската система. Така се стига до 1917 г., когато генерал Сидониу Паиш след военен преврат поема властта. Неговото убийсто през 1918 г. удължава живота на републиката.
През 1926 г. след военен преврат републиканската конституция е отменена. Две години по-късно на политическата сцена се появява Антониу ди Оливейра Салазар. Първоначално той е само финансов министър със специални правомощия, като в него е концентриран контролът върху държавния бюджет. Така той се превръща постепенно в основната фигура в политическата система на Португалия, а обявяването му за министър-председател от военната хунта през 1932 г. е логична формалност. През 1933 г. Салазар въвежда нова конституция. Според нея Новата държава (порт. Estado Novo, Естадо нуово) е еднопартийна и католическа. Така католическата църква успява да възвърне част от влиянието си в Португалия, което е загубила по времето на антиклерикалните политици от Първата република. Противниците на Салазар са преследвани.
Салазар управлява Португалия до 1968 г., като президентите са негови протежета. Той е и временен президент през 1951 г. През 1968 г. Салазар получава сърдечен удар, от който не може да се възстанови и умира през 1970 г. Новият силен човек на диктатурата е Марсело Каетану, който продължава политиката на Салазар.
От началото на 16 век Португалия има колонии в Африка. Протестите срещу колониалната власт в Ангола, Гвинея-Бисау, Кабо Верде и Мозамбик се превръщат след 1961 г. във въоръжена борба за независимост. Въоръжените конфликти в колониите достигат своя апогей в началото на 1970-те години и африканските колонии получават независимост през 1975 г. Колониалните войни на Португалия са в основата на т.нар. Революция на карамфилите от 1974 г., с която чрез военен заговор на завърнали се в родината офицери е свален диктаторът Марсело Каетану.
Генерал. След „революцията“ от 28 май 1926 г. отстъпва поста на Мендиш. На 17 юни военната хунта го избира за президент и министър-председател. На 8 юли чрез пуч е сменен от военната хунта, която не е доволна от политиката му.
Участва в пуча срещу Гомиш. Първоначално е само министър-председател, но с диктаторски пълномощия. През 1928 г. след референдум се провъзгласява за доживотен президент. През 1932 г. сдава поста министър-председател на Антониу ди Оливейра Салазар.
След втория мандат на Антониу Рамальо Еанеш следват 20 г., през които Португалия е управлявана от президенти социалисти (Мариу Суариш и Жоржи Сампаю). През 2006 г. демократът Анибал Каваку Силва става първият десен президент на Португалия, заемал този пост след „революцията на карамфилите“ от 1974 г. Той е преизбран през 2011 г.
Президенти на Третата португалска република от 1974 -
Генерал. Председател на управляващия съвет. Временно изпълняващ длъжността президент. Подава оставка на 30 септември след разногласия с лявото крило на ДВС. [1]
Генерал. През 1974 г. се осъществява поземлена реформа и почти феодалната система в Южна Португалия е премахната. На следващата 1975 г. всички португалски колонии получават независимост.
Генерал. Първият португалски държавен глава, посетил България през 1979 г.[2] Първи мандат от 14 юли 1976 до 9 март 1981 г. Втори мандат от 9 март 1981 до 9 март 1986 г.
↑Киммо Килюнен: Енциклопедия Страните по света и техните знамена, издателство ТРУД, 2007 стр. 91 (онлайн версия)
↑ Николай Милков, зам.-мин. на МВнР: Отношенията Португалия-България, списание „Европа 2001“, стр. 16, бр. 6, година XI, 2004 г. (Онлайн версия)
Литература
A. H. de Oliveira Marques: Geschichte Portugals und des portugiesischen Weltreichs. Kröner, Stuttgart 2001, ISBN 3-520-38501-5.
Walther L. Bernecker, Horst Pietschmann: Geschichte Portugals: Vom Spätmittelalter bis zur Gegenwart. 2. aktualis. Aufl., Beck, München 2008 ISBN 3-406-44756-2.
Picard, Christophe: Le Portugal musulman – (VIIIe – XIIIe siècle); l'Occident d'al-Andalus sous domination islamique. Maisonneuve et Larose, Paris 2000, ISBN 2-7068-1398-9.
Martins Oliveira: Histoire du Portugal. La Différence, Paris 1994, traduit du portugais par Claire Cayron, ISBN 2-7291-1021-6.
Malyn Newitt: A History of Portuguese Overseas Expansion, 1400 – 1668. Routledge, London 2005, ISBN 0-415-23980-X.
A. R. Disney: A History of Portugal and the Portuguese Empire: From Beginnings to 1807. 2 Bde, Cambridge Univ. Pr., Cambridge 2009, ISBN 0-521-73822-9.
.jpeg)
.jpg)
