Преброяването на населението в България през 1956 година се състои на 1 декември. За първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищния фонд без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5 % извадка.[1]
Към 1 декември 1956 г. населението на страната е 7 613 709 души, от тях 3 799 356 (49,90 %) са мъже и 3 814 353 (50,10 %) са жени. Населението в градовете е 2 556 071 (33,57 %), а в селата е 5 057 638 (66,43 %).[2]
Резултати
Местоживеене и пол
Население по местоживеене и пол:[2]
|
Всичко |
Мъже |
Жени |
Жени на
1000 мъже
|
| Общо |
7 613 709 |
3 799 356 |
3 814 353 |
1004
|
| В градовете |
2 556 071 |
1 276 670 |
1 279 401 |
1002
|
| В селата |
5 057 638 |
2 522 686 |
2 534 952 |
1005
|
Относителен дял на
градското население |
33,57 % |
33,47 % |
33,54 % |
|
Етнически състав
Численост и дял на етническите групи:[3]
| Етническа група |
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
7 613 709 |
100.00
|
| Българи |
6 506 541 |
85.45
|
| Турци |
656 025 |
8.61
|
| Цигани |
197 865 |
2.59
|
| Друга |
253 278 |
3.32
|
| Не се самоопределя |
– |
–
|
Вижте също
Източници
