Полет 90 на „Еър Флорида“ е редовен вътрешен пътнически полет в Съединените американски щати, който се управлява от „Еър Флорида“ от националното летище „Вашингтон“ (сега национално летище „Роналд Рейгън Вашингтон“) до международното летище „Форт Лодърдейл – Холивуд“, с междинно кацане на международното летище „Тампа“. На 13 януари 1982 г. самолетът „Боинг 737-222“, който изпълнява полета, се разбива в мост на 14-а улица над река Потомак точно след излитане от националното летище „Вашингтон“.[1][2]
След като се удря в моста, по който минава междущатска магистрала 395 между Вашингтон, окръг Колумбия, и окръг Арлингтън, Вирджиния, самолетът удря седем превозни средства с хора в тях и унищожава 30 м предпазна релса,[3] преди да падне през леда в река Потомак.[1] Машината превозва 74 пътници и 5 членове на екипажа.[4] Само 4 пътници и 1 член на екипажа (стюардесата Кели Дънкан) са спасени от катастрофата и оцеляват. Друг пътник, Арланд Д. Уилямс, помага при спасяването на оцелели, но се удавя, преди да може да бъде спасен.[5] Четирима шофьори на моста също загиват.[6] Оцелелите са спасени от ледената река от цивилни и спасители.[7][8][9] Президентът Роналд Рейгън приветства тези действия по време на речта си за състоянието на Съюза 13 дни по-късно.[10]
Националният съвет за безопасност на транспорта установява, че причината за инцидента е пилотска грешка. Пилотите не успяват да включат вътрешните системи за защита от лед на двигателите, използват обратна тяга в снежна буря преди излитане, опитват се да използват реактивните изгорели газове на самолета, за да разтопят леда и не успяват да се откажат от излитането дори след като откриват проблем със захранването по време на рулиране и натрупване на лед и сняг по крилата.[11] Изводите от катастрофата стават широко използван казус както за екипажите на самолетите, така и за спасителните работници.[12]
Вижте също
Източници
- ↑ а б Plane crashes into Potomac // history.com. Архивиран от оригинала на 2009-03-06. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ Plane crashes into Potomac River // history.com. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ NTSB 1982, с. 5.
- ↑ Accident description // asn.flightsafety.org. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ A Hero – Passenger Aids Others, Then Dies. The Washington Post. 1982-01-14.
- ↑ Ewing, Samara. Air Florida Flight 90 Crash: 30th Anniversary // wusa9.com, 2012-01-013. Архивиран от оригинала на 2012-10-25. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ Southwest Times. Heated gear aids divers recover crash victims // Volume 79, Number 13. virginiachronicle.com, 1982-01-17. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ Fred Hiatt and Howie Kurtz. Emergency Services Reacted Quickly to Jetliner's Crash // washingtonpost.com, 1982-01-15. Архивиран от оригинала на 2018-10-11. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ Mcdougall, Christopher. The hidden cost of heroism // nbcnews.com, 2012. Архивиран от оригинала на 2018-10-01. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ O'Keefe, Ed. Three decades of ‘Skutniks’ began with a federal employee // washingtonpost.com, 2012-01-25. Архивиран от оригинала на 2017-07-22. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
- ↑ NTSB 1982, с. 82.
- ↑ Del Quentin, Del. A Crash's Improbable Impact // washingtonpost.com, 2007-01-12. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
Литература
- NTSB. Air Florida, Inc., Boeing 737-222, N62AF, Collision with 14th Street Bridge near Washington National Airport, Washington, D.C., January 13, 1982. Washington, D.C, National Transportation Safety Board, 1982. Посетен на 2024-10-23. (на английски)
Външни препратки