Полет 759 на „Пан Ам“

Полет 759 на „Пан Ам“
Самолетът, който участва в инцидента, сниман през май 1982 г., два месеца преди катастрофата.
Кратки данни
Дата9 юли 1982 г.
МястоБлизо до международно летище „Ню Орлиънс“, Кенър, Луизиана, САЩ
ПричинаРазбива се при излитане поради срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив
Самолет типБоинг 727-235
АвиокомпанияПан Ам
Кодово имеN4737
МаршрутМаямиКенърПарадайсСан Диего
Пътници138
Екипаж7
Загинали153 (заедно с 8 на земята)
Оцелели0

Полет 759 на „Пан Ам“ е редовен вътрешен пътнически полет от международното летище „Маями“, Маями, Флорида, до международното летище „Сан Диего“, Сан Диего, Калифорния, с междинни кацания на международно летище „Ню Орлиънс“, Кенър, Луизиана и международното летище „Маккарън“, Парадайс, Невада, Съединените американски щати.[1] На 9 юли 1982 г. самолетътБоинг 727-235“, който изпълнява полета, се разбива в предградието на Ню Орлиънс Кенър и убива всички 138 пътници, 7 члена на екипажа на борда и още 8 души на земята.[2][3][4] Въпреки прогнозата за турбуленция, заледяване и срязване на вятъра,[Б 1] не са издадени предупреждения за лошо време в района.[6]

Националният съвет по безопасност на транспорта определя, че вероятната причина за инцидента е микровзривов и срязване на вятъра по време на излитане, което налага низходящо течение и насрещен вятър, който намалява. В такива условия, пилотът е затруднен да разпознае ситуацията и да реагира навреме, за да спре падането на самолета.[7] Технологиите по това време имат ограничена способност да откриват подобни явления.[8] Разследването отбеляза неуспеха на правителството да „пусне правилна информация за времето през този ден и да поддържа устройства за откриване на срязване на вятъра на летището“.[9]

В резултат на това, милиони щ. д. са изплатени като компенсации на различни семейства, засегнати от катастрофата.[10][11] Този инцидент, заедно с катастрофата при полет 191 на „Делта Еър Лайнс“, който се разбива поради подобни обстоятелства три години по-късно,[12][13][14] довежда до разработването на система за откриване и предупреждение за срязване на вятъра във въздуха и мандат на Федералната авиационна администрация да инсталира системи за откриване на такива явления на летищата и на борда на самолетите в Съединените американски щати до 1993 г.[15][16]

Вижте също

Бележки

  1. Срязването на вятъра се определя като промяна на посоката и/или скоростта на вятъра по вертикално или хоризонтално разстояние. Значително е, когато причинява промени в насрещния или опашния вятър на въздухоплавателното средство, така че то внезапно да бъде изместено от планираната траектория на полета. Това налага значително контролно действие, за да се коригира траекторията.[5]

Източници

  1. NTSB 1983-03-21, с. 1 и 2.
  2. RE Barsley, D.D.S., RF Carr, D.D.S., JA Cottone, D.M.D., M.S., JA Cuminale, D.D.S., M.A. Identification Via Dental Remains: Pan American Flight 759 // Volume 30, Issue 1. asmedigitalcollection.asme.org, 1985-01. p. 30(1): 128-136. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  3. NTSB 1983-03-21, с. 3.
  4. bureau, Kenner. Crash anniversary draws little attention // blog.nola.com, 2007-07-09. Архивиран от оригинала на 2007-07-12. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  5. HAZARDOUS WEATHER PHENOMENA Wind Shear // Aviation Weather Services. bom.gov.au. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  6. NTSB 1983-03-21, с. 6.
  7. Low-Altitude Wind Shear and Its Hazard to Aviation (1983) National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine. 1983. Low-Altitude Wind Shear and Its Hazard to Aviation. Washington, DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/558. // nap.nationalacademies.org. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  8. NTSB 1983-03-21, с. 1 и 72.
  9. AROUND THE NATION; Pan Am and U.S. Accept Responsibility for Crash // nytimes.com, 1983-05-14. p. Section 1, Page 6. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  10. AP. AROUND THE NATION; // nytimes.com, 1984-07-02. p. Section A, Page 10. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  11. Pan American Settles First Two Suits Arising From 1982 Plane Crash. The Wall Street Journal. 1984-01-19. ISSN 0099-9660.
  12. NTSB 1986, с. 1.
  13. Associated Press. Air Crew Blamed for 137-Death Crash in Storm // latimes.com, 1986-07-16. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  14. Making the Skies Safe from Windshear // nasa.gov, 1992-06. Архивиран от оригинала на 2019-12-09. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  15. Weber, M. E.; Stone, M. L. Low altitude wind shear detection using airport surveillance radars // Proceedings of 1994 IEEE National Radar Conference. Institute of Electrical and Electronics Engineers, 1994-03. p. 52–57. Посетен на 2024-12-19. (на английски)
  16. Wallace, Lane E. "The Best That We Can Do": Taming the Microburst Windshear // Airborne Trailblazer. Архивиран от оригинала на 2010-04-11. Посетен на 2024-12-19. (на английски)

Литература

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pan Am Flight 759 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​