Полет 1771 на „Пасифик Саутуест Еърлайнс“ e редовен вътрешен пътнически полет от международното летище „Лос Анджелис“, Лос Анджелис, до международното летище „Сан Франциско“, Сан Франциско, Калифорния, Съединените американски щати, управляван от „Пасифик Саутуест Еърлайнс“.[1] На 7 декември 1987 г. самолетът „Бритиш Аероспейс 146-200A,[2] който изпълнява полета, се разбива в окръг Сан Луис Обиспо близо до Каюкос и убива всички 38 пътници и 5 души екипаж на борда на машината.[3][4]
Следователи от Националния съвет за безопасност на транспорта и Федералното бюро за разследване установяват, че Дейвид Бърк – бивш недоволен служител на Ю Ес Еър,[Б 1] е отговорен за катастрофата, като той се качва на борда незаконно.[5] Откриването на части от пистолет с 6 изгорели гилзи показва, че вероятно двамата пилоти са застреляни преди самолетът да се разбие[6][7] и похитителят е жив в този момент.[8] Един от пилотите докладва два пъти на централния диспетчер, че на борда на самолета има изстрели.[2] Други доказателства, като например съобщение на телефонния секретар, което той оставя на приятелка си и част от тялото му, която е извадена от мястото на катастрофата, го уличават в отвличането на самолета.[9]
Въведени са няколко федерални закона, според които се отнемат незабавно всички пълномощия на служители, които напускат дадена авиокомпания.[10] Законът важи и за служители на летищата.[11] Катастрофата убива президента на „Шеврон“, Джеймс Сила, заедно с трима от директорите на компанията,[12] както и трима служители на „Пасифик Бел“, което кара много големи корпорации да създадат политики и да забранят пътуването на няколко ръководители с един и същи полет.[13] В частта „Градината на надеждата“ на Мемориалния парк на долината Лос Осос, гранитен и бронзов маркер почитат всички жертви на полет 1771, а редица пътници и екипаж са погребани в това гробище.[14]
Вижте също
Бележки
- ↑ Ю Ес Еър e компанията майка на „Пасифик Саутуест Еърлайнс“.[5]
Източници
- ↑ Pollack, Andrew. California Plane Crash Kills 44; Gunshots Are Reported in Cabin // nytimes.com, 1987-12-08. p. Section A, Page 1. Архивиран от оригинала на 2024-03-08. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ а б FBI , с. 349.
- ↑ Peter H. King and Eric Malnic. From the Archives: Crash of a Pacific Southwest Airlines jetliner centers on fired employee // latimes.com, 1987-12-09. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ NATIONAL BRIEFS // chron.com, 1987-12-16. p. Section 1, Page 7. Архивиран от оригинала на 2012-10-03. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ а б NATIONAL BRIEFS // chron.com, 1987-12-17. p. Section 1, Page 8. Архивиран от оригинала на 2012-10-12. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ FBI , с. 348, 349, 350.
- ↑ PETER H. KING and ERIC MALNIC. Note of Doom Found in PSA Jet Wreckage : Message Apparently Written by Fired USAir Employee Supports FBI’s Theory of Vengeance // latimes.com, 1987-12-11. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ „Аз съм проблемът“. „Разследване на самолетни катастрофи“. Сезон 11. Епизод 10. 2012 г. „Дискавъри Ченъл Канада“ / „Нешънъл Джиографик“. В минутите от 40–55.
- ↑ The Smile of Stockton // check-six.com. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ Katrina Pescador, Alan Renga, Pamela Gay. San Diego International Airport, Lindbergh Field. San Diego Air and Space Museum, Arcadia Publishing, 2012. ISBN 978-0-7385-8908-4. p. 110. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ MALNIC, ERIC. PSA Crash Liability Case May Hinge on Airport Security // latimes.com, 1989-06-05. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ Fisher, Lawrence M. 4 Chevron Officials Died in Air Crash // nytimes.com, 1987-12-09. p. Section D, Page 27. Архивиран от оригинала на 2022-06-09. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ Lapidos, Juliet. Do Obama and Biden Always Fly in Separate Planes? // slate.com, 2010-04-13. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
- ↑ PSA Flight 1771 Memorial Cache // geocaching.com. Посетен на 2025-01-08. (на английски)
Литература
Външни препратки