Пива (на сръбски: Пива) е историко-географска област в Черна гора, обитавана в миналото от племето пивляни. Районът представлява елипсовидна долина, разположена в подножието на северозападните планини на Черна гора.^[1] Граничи с Босна и Херцеговина. През него протича река Пива. Регионален център е град Плужине.

Районът на Пива е населен от палеолита.^[2] През 70-те години на XX в. е проучена пещерата Одмут, в която са открити кости и еленски рога, върху които има добре запазени следи от художествена изработка от праисторическите хора.

Пива е спомената в Дуклянската летопис от XII в. като една от десетте области в Подгорие и в хрисовул на сръбския крал Стефан II Милутин от XIII–XIV в.^[3][4] В XII в. е в състава на Великото княжество Сърбия на Стефан Неманя, а след разпадането на сръбската държава през XIV в. е присъединена към босненската държава, а след това към Херцеговина, чиято столица се намира именно тук в Пива - град Сокол.^[5] През 1476–1478 г. вече е част от Османската империя и е отбелязана в нея като нахия в границите на Херцеговинския санджак.

След Берлинския конгрес от 1878 г. Пива влиза в очертанията на новата черногорска държава.^[6]

В района се намира и православният манастир Пива, основан през XVI в.

Известни пивляни:

• Соколлу Мехмед паша – османски военен, държавник и везир, роден в православно семейство от този район и взет от османците при девширмето;
• Байо Пивлянин - хайдутин, герой на сръбския национален епос.
• Стоян Чупич - хайдутин, участник в Първото сръбско въстание