Петър Николов Дамянов Рензов – Зографски е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Икона „Свети Георги“, 1883, дърво, темпера, 42 х 32 х 2 cm, църква „Свети Георги“ в Кочани
Описание
“
Централното изображение е Свети Георги и едно от неговите чудеса, спасяването на принцесата в град Вирит. Светецът язди бял кон и убива змея. Той е облечен в цинобърна туника, с тъмнозелена броня и развята наметка. Декорацията е с флорални елементи. Фонът в горната част е с разпръснати бели облаци, а в долната част има хълмист пейзаж с архитектура на заден план. В цялото изображение преобладава бледозелената гама. Зоографът е оставил подписа си и годината долу вдясно.
”
Роден е около 1850 година в Ораовец в семейството на видния български зограф Никола Дамянов. Принадлежи към големия зографски мияшки род Рензовци[1][2] и е един от най-добрите представители на последното му поколение зографи.[3] Учи иконопис при баща си и работи с други зографи.[1]
В 1870 година изписва иконите в църквата „Свети Илия“ в Сеяце заедно с Димитър Папрадишки, Теофан Буджароски и Ангелко Дидон.[4] Дело на Петър и братовчед му Ангел Андреев са стенописите в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце от 1875 година.[1] Изпълнението на работата е още несигурно, а една част от фреските по-късно са поправяни и прерисувани наново.[3]
Петър Дамянов е автор на главните икони във велешката църква „Успение Богородично“ – Свети Георги от 1885 година, Архангел Михаил на северната врата, Успение Богородично от 1885 година, Три Светители от 1884 година, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и Свети Спиридон на южната врата. Тези икони са с добър рисунък и колорит.[3] Петър Дамянов твори съвместно с Гаврил Атанасов и с роднината си Димитър Андонов.[3] С Андонов изписват стенописите в югозападния купол на църквата в Осоговския манастир.[3] Отново с Андонов в 1887 година допълват иконостасните икони и изписват стенописите в църквата „Свети Илия“ в Левосое.[5]
Петър Николов работи и из Трънско – в Клисура, Милкьовци и други селища.[3] Работи и със сродника си Емануил (Манче) от Папрадища, също изселен в Ораовец – двамата изписват църквата „Свети Атанасий“ в Извор, като оставят недатиран надпис до образа на Свети Николай.[3] В 1869 година Петър Николов подновява и църквата „Свети Никола“ в Ново село в Таорската клисура.[6]
В 1887 година според надпис над южния вход, по-късно загубен, Петър и неговите сътрудници брат му Анастас и ученикът Илия Манев от Дреново изписват наново църквата „Възнесение Господне“ във велешкото село Дреново.[7]
Икона на Петър Николов има в Жаблянския манастир, а друга на Свети Георги на кон и и сцената от град Вирит от 1889 година – в църквата „Свети Георги“ в Кочани. Негова икона на Свети Теодор Тирон, подписана като Петър Николич Зограф от Велес и датирана 23 май 1888 година, е в църквата „Свети Никола“ в Куманово.[9][8]
