За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 11:05, 2 април 2021 (UTC).

Петко Татаров
български архитект
Роден	Петко Татаров 14 ноември 1925 г. село Смилец, Панагюрско, Царство България
Починал	2011 г. (85 г.) Париж, Франция
Националност	България
Архитектура
Академия	Висш инженерно-строителен институт, Ленинград
Направление	архитектура

Петко Златанов Татаров е български архитект.

Роден е на 14 ноември 1925 г. в село Смилец, окръг Пловдив (по настоящем област Пазарджик).

Включва се в качеството на доброволец през първата фаза в края на Втората световна война срещу Германия, в Сърбия и Унгария.

Завършва гимназия „Нешо Бончев“ в град Панагюрище. Работи няколко години като преподавател в Панагюрище и в Пловдив, след което заминава да учи кинорежисура в Москва. Междувременно кандидатства архитектура във Висшия инженерно-строителен институт в Ленинград, където завършва с отличие архитектура специалност „Градоустройство“ през 1959 г.

Работи в „Софпроект“ (1960 – 62), в град Бамако, Мали (1962 – 64), главен проектант в „Главпроект“ (1964 – 66), директор на Научния център при Комитета по туризма (1973 – 1978), дългогодишен директор от 1978 г. на проектантския институт КНИПИ „Металпроект“.

От създаването на Съюза на архитектите в България, през март 1965 г. е избран за негов главен секретар, преизбран през 1968 г. Участва в инициирането на членството на Съюза на архитектите в България към Международния съюз на архитектите (UIA) през 1967 г., с което се създават възможности за контакти и „отваряне“ на българската архитектура към света и към експериментиране на по-леките, модерни форми. Участва, заедно с арх. Георги Стоилов, арх. Димитър Ганев и арх. Методи Писарски в българската делегация на конгресите на Международния съюз на архитектите в Париж (1965 г.), Прага (1967 г.), в Буенос Айрес (1969 г.), а през 1972 г. Варна посреща поредния конгрес на Международния съюз на архитектите. Известни архитекти от Бразилия (Оскар Нимайер), Франция, Белгия, Гърция, с по-модерно отношение към силуета и материалите, посещават България, създава се поле за обмяна на виждания, опит и интензивни творчески контакти.

Изработва генерални планове за градовете Мопти и Сегу в Мали и проектира административни сгради в град Бамако, Мали (1964). Ръководител е на колектива, проектирал реконструкцията на квартал Лозенец в София (1964 – 65).

В колектив с видни български скулптори по негови архитектурни проекти са създадени многобройни монументални архитектурно-скулптурни композиции и паметници в България:

• паметник на Алеко Константинов на лобното място на писателя по пътя между Пазарджик и Пещера, със скулптор проф. Александър Занков (1967);
• паметник на Георги Димитров в Рудозем, със скулптор Величка Белиева (1969);
• паметник на Лиляна Димитрова в Пловдив, със скулптор Пенка Минчева (1969);
• паметник „На падналите в съпротивата 1941 – 1944“ („За Свободата“) в село Кайнарджа, (Силистренско), със скулптор Александър Дяков (1969);
• паметник на Христо Дончев в село Кайнарджа, (Силистренско) със скулптор Георги Чапкънов (1974);
• мемориален комплекс „Георги Бенковски“ в Копривщица, със скулптор Христо Танев (1976);
• паметник на Петко Войвода в Крумовград, със скулптор Петър Петров.

Работил е също и със скулпторите Александър Апостолов и Надя Петренко.

По негови проекти или под негово ръководство са изградени многобройни административни сгради, спортни зали, търговски, културни и ваканционни комплекси в България и в чужбина.

• 1983 г. – Орден „Народна република България“ – ІІІ степен;
• 1984 г. – Почетно звание „Заслужил архитект“;
• 1985 г. – Орден „Народна република България“ – ІІ степен.

• Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
• Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
• Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.