През юли 1890 г. моряците на крайцера заемат страната на аржентинската буржуазия в Парковата революция (на испански: Revolución del Parque)[2]. С началото на активните сблъсъци на сушата „Патагония“, съвместно с канонерките „Майпу“, „Парана“ и други кораби, започват бомбардировка на Буенос Айрес. След преговори на президента Хулио Рока с генерала на въстанниците Мануел Хосе Кампос (на испански: Manuel J. Campos), последният нарежда прекратяване на огъня[2].
В периода август – октомври 1894 г. е в състава на 2-ра дивизия, където освен „Патагония“ влизат крайцерите „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, участва в учения. Паралелно, задачата на съединението е наблюдение на бразилските кораби, плаващи в аржентински води близо до остров Мартин Гарсия и бразилското въстание на военноморския флот, който се бунтува против своето правителство.
Към 1918 г. от крайцера е свалено цялото въоръжение и в Astillero Río Santiago (Рио Сантяго) е преоборудван във войскови транспорт. Като такъв служи до 1925 г., плавайки между Буенос Айрес и Ушуая, докато не е изваден от флота. По време на активната си служба посещава пристанища на Уругвай и Чили.
Оценка на проекта
Корабът е доста малък и бавен по стандартите за крайцер, и по-скоро е мореходна канонерска лодка[3].