Павел I Константинополски или Изповедник (на гръцки: Άγιος Παύλος Α' ο Ομολογητής, Павлос, на латински: Paulus, Паулус) е християнски прелат от IV век, три пъти епископ на Константинопол. Защитник на никейското православие срещу арианите, Павел е удушен по време на третото си изгнание в Кападокия и е обявен за светец от Християнската църква, като Православната чества паметта му на 6 ноември.[1][2][3]
Биография
Първи епископат
Павел е роден в македонския град Солун, Римската империя.[1][3] Заминава за Константинопол, където става презвитер и нотариус и секретар на възрастния архиепископ Александър I Константинополски.[1][3] След смъртта на Александър в 337 година в града избухва конфликт между никейската и арианската партии. Никейците надделяват и за архиепископ е ръкоположен Павел от намиращите се в града епископи в църквата „Света Ирина“.[1][4][5]
По време на тези събития императорът арианин Констанций II отсъства от града. След завръщането си, Констанций II свиква събор на арианските епископи, който обявява Павел за негоден да заема архиепископската катедра,[1] заточва го и на негово място, вместо лидера на арианската партия в града Македоний,[6] избира Евсевий Никомидийски.[1][7][8] Смята се, че това се случва в 338 година.[6]
Втори епископат
Смъртта на Евсевий в 341 година отново води до сблъсък между двете партии. Павел се завръща и веднага е възстановен на престола от никейците в църквата „Света Ирина“. Теогнид Никейски, Марис Халкидонски, Теодор Ираклийски, Урзакий Сингидонски, Валент Мурсийски ръкополагат Македоний в църквата „Свети Павел“. Сблъсъците между двете партии прерастват във всеобщо насилие и императорът от Антиохия е принуден за изпрати кавалерийския генарал Хермоген да изгони отново Павел. Войската е посрещната с насилие, къщата, в която е отседнал Хермоген е запалена, той е убит и тялото му е влачено из града.[1][6][9][10]
След като научава за тези събития, Константий веднага напуска Антиохия и заминава за Константинопол. Жителите на града обаче го посрещат на колене в сълзи и Константий се задоволява с намаляване наполовина на ежедневната доставка на жито за града и повторно изгонване на Павел.[1][6] Македоний е обвинен за участието си в безредиците и за това, че се е оставил да бъде ръкоположен без императорска санкция, но в крайна сметка арианството триумфира. На Македоний е позволено да служи в „Свети Павел“, а Павел е изгонен.[6][11][10]
Павел заминава за Рим, където са намерили убежище никейските епископи Атанасий Александрийски, Маркел Анкарски, Асклепий Газки и Люций Одрински, изгонени от катедрите си.[1][6] Римският папа никеец Юлий I разглежда внимателно случаите им, установява, че те следват плътно никейското верою, допуска ги до причастие ги връща обратно с писма до източните епископи.[1][6] Атанасий и Павел си връщат катедрите, а източните епископи отказват да послушат съвета на папата.[1][12]
Констанций, който отново е в Антиохия, разгневен от избора на константинополци, заповядва на намиращия се в Антиохия префект на Изтока Филип да изгони Павел и да възстанови Македония. Филип без да обявява публично заповедите си, за да не възбуди бунт и да бъде сполетян от съдбата на Хермоген, вика на среща Павел в баня на брега на Босфора и там тихомълком го арестува и натоварва на кораб за Солун, като му казва, че му позволява да посещава Илирик и отдалечените провинции, но му забранява да стъпва на Изток. Павел обаче е окован и откаран в Сингара в Месопотамия, оттам в Емеса и накрая в Кикисос в Армения, където е удушен.[1][13][14][15]
Κούμας, Κωνσταντίνος Μιχαήλ. Ιστορίαι των ανθρώπινων πράξεων, από των αρχαιοτάτων χρόνων εώς των ημερών μας, τόμος Ε΄. Βιέννη, Τυπογραφίας Αντωνίου Αυκούλου, 1830.
Γεδεών, Μανουήλ. Πατριαρχικοί πίνακες: ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ΄ του από Θεσσαλονίκης, 36-1884 / Εκδ. δευτέρα επηυξημένη καί βελτιωμένη… υπό Νικολάου Λυκ. Φυροπούλου. Σύλλογος πρός διάδοσιν ωφελίμων βιβλίων, 1996. ISBN 978-0-00-713338-3. с. 922.
.jpg)
