Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, неутрализиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Българо-гръцки отношения
Гръцкият външен министър Димитрис Аврамопулос с българския външен министър Николай Младенов през юли 2012 г.
Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.
Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите. [1]
След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. [5] Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. [6]
Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. [7] През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. [8]
От Кримската война до Берлинския конгрес
По време на Цариградската конференцияПлатон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите:
„
Гърция не аспирира повече за Цариград, тъй като това е неизпълнимо, но затова има пълно право да получи земите, достигащи до линията Охрид – Битоля – Струмица – Мелник – Неврокоп.
