След смъртта на Лотар II през 1137 г.; Хайнрих Горди от рода на Велфите, наследник на имуществото на починалия си свекър, и пазител на ценностите на Короната, се откроява като кандидат за императорската титла. Местните владетели се противопоставят на това и на 2 февруари 1138 г. във Франкфурт избират Конрад III от рода Хоенщауфен.[1] Когато Конрад дава Херцогство Саксония на граф Алберт Мечката, саксонците въстават в защита на младия си принц, и граф Велф VI от Алторф, брат на Хайнрих Горди, започва военни действия.[1]
Ход на военните действия
Частично разрушеният замък „Weibertreu“, както е изглеждал през 1515 г. (изготвен по скица на Ханс Балдунг).
Вбесен от героичната отбрана на Велфите, Конрад III решава да разруши Вайнсберг и плени защитниците му.[2] Той спира обаче последният щурм на крепостта след преговори за капитулация, при които дава правото на жените на градчето да го напуснат само с това, което могат да носят.
Жените изоставят ценните си вещи и изнасят на гърбовете си своите мъже. Когато кралят вижда случващото се, той изпада в смях и приема хитрия трик на жените, като казва, че един крал трябва винаги да държи на думата си.[3] Това събитие остава известно в историята като „Верните съпруги от Вайнсберг“ (на немски: Treue Weiber von Weinsberg).[1] Руините на замъка и до днес са известни като Weibertreu („Съпружеска вярност“) в памет на събитието.
