Николай Озерецковски

Николай Озерецковски
Николай Яковлевич Озерецковский
руски изследовател
Портрет на Николай Озерецковски от М. А. Кашенцев
Роден
Починал
12 март 1827 г. (76 г.)
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност Русия
Учил вЛайденски университет
Научна дейност
Областетнография, статистика, ботаника
Работил вПетербургска академия на науките
Николай Озерецковски в Общомедия

Николай Яковлевич Озерецковски (на руски: Николай Яковлевич Озерецковский) е руски учен, естественик, пътешественик-изследовател, член на Петербурската академия на науките (1782).

Произход и години на учение (1750 – 1767)

Роден е през 1750 година в село Озерецкое, Московска губерния, Руска империя, в семейство на свещеник. На 8-годишна възраст постъпва в семинарията на Троицко-Сергиевската лавра, където учи 10 години. През 1767 г., като един от най-добрите възпитаници на семинарията, е изпратен в Петербург за нуждите на Академията на науките, която през тези години организира редица експедиции в Русия.

Експедиционна дейност (1768 – 1772)

От 1768 до 1772 взема участие в експедицията на академик Иван Иванович Лепьохин, като част от маршрутите по Беломорието и Колския полуостров провежда самостоятелно.

През пролетта на 1771 е изпратен от Лепьохин в Архангелск, за да изучи „птиците, рибите и други продукти на Бяло море“. По пътя натам изследва реките Тура и Ляля (от системата на Тавда) и описва няколко върха в Урал. Пресича планината и достига до Соликамск в басейна на река Кама. През лятото на 1771 изследва Мурманския бряг от устието на река Поной до Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.), оттам по река Кола (86 км) и през четири езера, в т.ч. Имандра (812 км2), се добира до Кандалакшкия залив, като по този начин пресича Колския полуостров от север на юг.

През лятото на 1772 г. с лодка изследва южния и източния бряг на Чешката губа (67°30′ с. ш. 46°30′ и. д. / 67.5° с. ш. 46.5° и. д.) и Индигския залив (67°44′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.733333° с. ш. 48.583333° и. д.) до нос Свети Нос (67°54′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.9° с. ш. 48.583333° и. д.). Събира обширен естествено-научен, етнографски, археоложки и статистически материал.

Следващи години (1772 – 1827)

След завръщането си от експедицията в Северна Русия е изпратен от Петербургската академия на науките зад граница за повишаване на знанията си. Учи в Лайденския, а след това в Страсбургския университет, където се занимава с химия, анатомия и ботаника. През 1778 защитава докторска дисертация по медицина и след завръщането си в Петербург през 1779 става доцент (по онова време „адъюнкт“) по естествена история.

Валаамският манастир в края на XVIII в.[1]

През 1785 г., по поръчение на Академията на науките, изследва Ладожкото, Онежко и Илменското езера и водопада Кивач (11 м) на река Суна. През 1805 отново изследва езерото Илмен (982 кв. км), а през 1814 – горното течение на Волга и езерото Селигер (270 кв. км).

В университета умно, ясно и увлекателно чете лекции по зоология, биология и ентомология. Пише стихове и проза в различни издания, преподава литература в горните класове в няколко училища в Петербург.

През 1801 г., заедно с други двама академици, представя пред император Александър I доклад за вършените нарушения в Академията на науките и начините и средствата за тяхното премахване. През 1802 е назначен за член на Комисията за училищата. С негово активно участие са изработени уставите на Академията на науките, университетите, гимназиите и училищата.

Чуждестранен член е на 14 дружества от различни държави.

Умира в Санкт Петербург на 12 март 1827 година.

Трудове

  • „Описание Колы и Астрахани из сочинении Н.Озерецковского“ (1804);
  • „Путешествие академика Ивана Лепехина в 1772 году“ (1805);
  • „Обозрение мест от Санкт-Петербурга до Старой Русы“ (1808);
  • „Путешествие академика Н.Озерецковского по озерам Лодожскому, Онежскому и вокруг Ильменя“ (1812);
  • „Путешествие на озеро Селигер“ (1817).

Бележки

  1. ↑ «Путешествие по озерам Ладожскому и Онежскому» / Надворнаго советника, Императорской Академии наук академика, Императорского шляхетного Сухопутного кадетскаго корпуса профессора в российском слове, медицины доктора, Императорской Российской академии, С. П. Б. Вольнаго економическаго общества и Бернскаго в Швейцарии члена, Николая Озерецковскаго.; С.13 табл." — Санктпетербург: При Имп. Акад. наук, 1792.

Източници

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 346 – 348.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 259 – 261, 266.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни