Никола Тодоров Каназирев е български възрожденски деец и революционер.
Биография
Никола Каназирев е роден през 1841 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Тодор Каназирев и внук на Ерсен Каназирев - видни възрожденци и борци за утвърждаване на българщината в Разлога. Подобно на баща си Никола Каназирев е член на Мехомийската българска община. Влиза в основания от Васил Левски революционен комитет в Мехомия през 1869 година. Участва в подготовката на въстание в 1876 година. След разкрития на властите е задържан и затворен в Неврокоп. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев Гоце Делчев основава мехомийския революционен комитет, в който влизат синовете му Иван и Владислав. Другият му син Владимир е военен и деец на ВМОК, Петър Каназирев е виден търговец и дарител, а дъщерите му Мария, Ана, Райна и Елена са учителки.[2][3]
В 1909 година Никола Каназирев дарява на общината нива за построяване на нова църква в Мехомия.[4]
Родословно дърво
Бележки
- ↑ ДА – Благоевград, фонд 742, опис 1, а.е. 271, л. 1
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.
- ↑ Кадурина, Емилия. Извори на вяра и българщина. Църквите в Разлог // Разложки светилници, стр. 2. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 31 януари 2015.