Никола Божков

Никола Божков
български революционер
Фото Димитър Попов, Ямбол
Роден
1865 г.
Починал
4 февруари 1946 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Божков в Общомедия

Никола Божков, известен като Троячанец,[1] е български революционер, прилепски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня[4] в освободения Кавала, 1912 г.
Божков на молбата си за пенсия от 1943 година

Божков е роден в 1865 година в прилепското село Трояци, тогава в Османската империя.[5][6][7] По професия е учител.[2] Влиза във ВМОРО още в 1894 година,[2] заклет от Даме Груев.[3] В 1896 година е арестуван и затворен. След излизането си от затвора в 1897 година продължава с революционната си дейност и участва в пренасянето на оръжие от Свободна България в Прилепско. В 1898 годинае арестуван отново и лежи 8 месеца. В 1901 година става нелегален. През октомври 1901 година посреща Гоце Делчев. В 1902 година Делчев го изпраща в София.[3]

На 15 март 1903 година заминава за Македония с чета от 29 души[3] част от Съединената прилепска чета на Константин Кондов,[2] за Прилепско. На 15 юли 1903 година дават сражение при Топличките гори. След това трите чети на Божков, на Петре Ацев и на Кольо Пешков се сражават втори път на Студенина, Беловодичко, където губят 15 души. На 16 юли 1903 година с Пере Тошев изгарят Градинешкия хан.[3]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото е самостоятелен войвода в Прилепско. На 25 август залавя Киле Осман и изгаря кулата на Булиман.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Михаил Чаков.[8][9]

След Първата световна война се премества със семейството на сина си Георги в София.[2]

На 25 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Умира на 4 февруари 1946 година в София.[2]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72.
  2. ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
  3. ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 198.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
  5. ↑ Николе Троячанчето // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 7.
  6. ↑ Снимка на надгробния камък на Никола Божков в Централни софийски гробища // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  7. ↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 478.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“