Божков е роден в 1865 година в прилепското село Трояци, тогава в Османската империя.[5][6][7] По професия е учител.[2] Влиза във ВМОРО още в 1894 година,[2] заклет от Даме Груев.[3] В 1896 година е арестуван и затворен. След излизането си от затвора в 1897 година продължава с революционната си дейност и участва в пренасянето на оръжие от Свободна България в Прилепско. В 1898 годинае арестуван отново и лежи 8 месеца. В 1901 година става нелегален. През октомври 1901 година посреща Гоце Делчев. В 1902 година Делчев го изпраща в София.[3]
На 15 март 1903 година заминава за Македония с чета от 29 души[3] част от Съединената прилепска чета на Константин Кондов,[2] за Прилепско. На 15 юли 1903 година дават сражение при Топличките гори. След това трите чети на Божков, на Петре Ацев и на Кольо Пешков се сражават втори път на Студенина, Беловодичко, където губят 15 души. На 16 юли 1903 година с Пере Тошев изгарят Градинешкия хан.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото е самостоятелен войвода в Прилепско. На 25 август залавя Киле Осман и изгаря кулата на Булиман.[3]
На 25 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
↑ абвгдежПеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 198.