Мерки за сигурност, взети за да предпазят Уестминстърския дворец в Лондон, Великобритания. Тези солидни блокове бетон са проектирани да предпазят от кола-бомба или друго средство, което да се вреже в сградата. (Антитерористични мерки за индивидуален /конкретен/ обект с национално значение.)Мигрантската криза в Европа от 2015 г. – пример за вид външна заплаха за националната сигурност. „Страните членки на НАТО и разширяването му от 1949 г.“. Стратегическа концепция за отбраната и сигурността на държавите членки на НАТО[1] (международен източник към системата за национална сигурност).
Националната сигурност е системата от мерки, предприети от една държава, за да си осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва предотвратяването на заплахи — отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите (населението).
Единствената легална дефиниция за Национална сигурност в българското законодателство е посочена в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност – Чл. 2:„Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети“.
Приета е „Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България“ с Решение на НС от 14.03.2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.[2]
Националната сигурност, също така представлява комплекс от мерки и правила, разписани в около 85 (осемдесет и пет)нормативни акта на Република България,[3] които действат като система.
Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
