PROFILPELAJAR.COM

Национален
военноисторически музей
	Национален ; военноисторически музей
Местоположение	София, България
Тематика	военна история
Основан	1916
Обект на БТС	59а
Работно време
Лятно работно време	сряда – неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч.
Зимно работно време	сряда – неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч.
Допълнителна информация
Адрес	София, ул. „Черковна“ 92
Телефон	+ 359 2/946 1805
Сайт	www.militarymuseum.bg
	Местоположение в България София
	Национален ; военноисторически музей в Общомедия

Националният военноисторически музей в София (съкратено НВИМ) е военен, научноизследователски и културно-просветен институт, административно подчинен на Министерството на отбраната.

Музеят има статут на национална институция на България.^[1]

История

С Указ №39 от 1 август 1914 г. на цар Фердинанд при Щаба на армията се създава Военно-историческа комисия. В състава ѝ влизат музей, архив и библиотека. Със заповед №391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия действащата армия, „...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история...“, започва действителното комплектуване на колекциите на музея.^[2]

Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея – Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военно-исторически къщи-музеи.

Със заповед № 107 от 1 ноември 1918 г. на началника на Щаба на Действащата армия, от 1 януари 1919 г. музеят е закрит поради общата демобилизация на армията. В края на 1920 г. отново се създава Военноисторическата комисия, в чието подчинение е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 г. на министъра на войната, във войската се учредява „Военно-музейна служба“. По силата на същата заповед, такива служби се създават към всяка отделна войскова част, управление и учреждение, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 г. тези служби се обединяват и се формира Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“. Неговата дейност започва от 1932 г.^[2]

Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. „Московска“ №15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 – 1951 г. музеят е преместен на бул. „Ген. Скобелев“ №23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция.

Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 г. на Министъра на народната отбрана, целият щат на музея преминава в подчинение на Главно политическо управление. Началникът на музея започва да издава самостоятелни заповеди от 3 юли 1954 г.^[2] От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие. След спогодба между правителствата на България и Унгария през 1967 г. колективът на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия.

През 1968 г. с мостановление на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и променя името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба „Владислав Варненчик“ в гр. Варна.^[2]

От 1971 г. започва да издава научно списание „Известия на Националния военно-исторически музей“. През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националният военно-исторически музей е награден с I степен на орден „Св. св. Кирил и Методий“. От април 2001 г. НВИМ се премества на нов адрес – ул. „Черковна“ 92, символично завръщайки се към началото си през 1916 г., когато при създаването си е бил разположен в няколко стаи на Военното на Н.В. училище.

Дейност

НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерството на отбраната (съответно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана). Той издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейската военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски.

За своето вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната – свидетели на българската и европейската военна история.

Днес музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5 хил. кв. м, в която се разгръща тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърният център осигуряват достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея.

Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 m². Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4,2 дка. Извън експозиционната си площ музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.

Изнесени експозиции

Военен мавзолей-костница с църквата „Свети Георги“ – София,
Парк-музей на бойната дружба „Владислав Варненчик“ – Варна
Военноморски музей – Варна
Музей на авиацията – Крумово

Наименования

През годините музеят има следните наименования:^[3]

Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ (1931 – 1934)
Главен военен музей (1934 – 1951)
Централен музей на Народната войска (1951 – 1953)
Централен музей на Народната армия (1953 – октомври 1968)
Национален военноисторически музей (от 3 октомври 1968)

Ръководители

Началници, уредници и директори през години са:

о.з. Полковник Панайот Куюмджиев (към 1935/36)
Анчо Анчев (от 1951 г.)
Полковник М. Михов (от 24 февруари 1955 г.)
Полковник Ст. Пенков (от 1971 г.)
Полковник Марин Калонкин (към 1980, общо 12 години)
Полковник Петко Йотов (1989 – 2009)
Доц. д-р Соня Пенкова (от 2010 г.)

Галерия

Няколко от експонатите на открито в НВИМ
Входът на музея
8-дюймова руска мортира от XIX век
Зенитни ракети „2К11 Круг“
Зенитно-ракетен комплекс „СА2 Двина“
Вертолет „Ми-8“
Изтребител „МиГ-19“
Изтребител „МиГ-21 (бис)“
Изтребител „Торнадо“
БМП-30
Тактическа ракета „Ока-23“

Източници

↑ Официален сайт на НВИМ // 06.06.2015. Посетен на 06.06.2015.
↑ ^а ^б ^в ^г ДВИА, ф. 37, История на фондообразувателя
↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 1. Издателство на Българската академия на науките, 1980. с. 156.