„Наварин“
|
Линейният крайцер „Наварин“, преди спускането му на вода, 9 ноември 1915 г. |
Флаг | Русия |
---|
Клас и тип | Линеен крайцер от типа „Измаил“ |
---|
Производител | Адмиралтейски завод в Санкт Петербург, Русия |
---|
|
Заложен | 6 декември 1912 г. |
---|
Спуснат на вода | 9 ноември 1916 г. |
---|
Влиза в строй | не влиза в строй |
---|
Изведен от експлоатация | утилизиран, 1923 г. |
---|
Състояние | извън експлоатация |
---|
|
Водоизместимост | 33 022 t (нормална); 37 234 t (пълна) |
---|
Дължина | 228,6 m |
---|
Дължина между перпендикулярите | 221,9 m |
---|
Ширина | 30,5 m |
---|
Газене | 8,81 m (при нормална водоизместимост) |
---|
Броня | пояс: 75 – 237 mm; палуба: 37,5 – 75 mm; траверси: 100 mm; кули на ГК: 200 – 300 mm; барбети: 70 – 300 mm; бойна рубка: 250 – 400 mm |
---|
Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 25 водотръбни котли Yarrow |
---|
Мощност | 66 000 к.с. (49,2 МВт) |
---|
Движител | 4 гребни винта |
---|
Скорост | 26,5 възела (49,1 km/h) |
---|
Далечина на плаване | 3830 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 1950 t въглища, 1575 t нефт |
---|
Екипаж | 1645 души |
---|
|
Артилерия | 4x3 356 mm; 24x1 130 mm; 4x1 47 mm; |
---|
Зенитна артилерия | 4x1 63 mm |
---|
Торпедно въоръжение | 6x 450 mm ТА |
---|
Наварин (на руски: Наварин) е недостроен линеен крайцер на руския императорски флот от типа „Измаил“.
История на кораба
Поръчан е според „Програмата за спешно усилване на Балтийския флот 1912 – 1916 г.“, утвърдена от ДД на 6 юни 1912 г. съвместно със „Законопроекта за военноморския флот“, предвиждащ да има към 1930 г. две действащи и една резервна ескадри в състава на БФ.[1][2]
Заложен е на 6 декември 1912 г. в Адмиралтейския завод в Санкт Петербург. Старши строител на кораба е В. И. Невражин. Спуснат на вода на 9 ноември 1916 г. Поради неблагоприятната икономическа ситуация построяването на крайцера е затруднена, макар и да се смята за първостепенна задача за завода.
След Февруарската революция построяването на линейния крайцер се забавя на стадий готовност 52%, а след Октомврийската революция е напълно прекратен, като корпусът на кораба е даден за дълговременно съхранение в пристанището. След края на Гражданската война са разгледани няколко проекта за дострояване на съда, обаче поради липса на средства те не са реализирани. На 21 август 1923 г. „Наварин“ е продаден на немска кораборазкомплектоваща фирма и на 16 октомври е подготвен за буксировка за Хамбург, където скоро е разглобен за метал.
Източници
- ↑ Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. Отечественная история. №2, С. 161 – 165.
- ↑ Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – С. 148 – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
Литература
- Виноградов С. Е. „„Измаил“: сверхдредноут Российской империи“ — Морская коллекция, 2001
- В. Ю. Усов „Линейные крейсеры типа „Измаил““ — Судостроение, 1986, № 7 По материалам ЦГАВМФ
- Л. А. Кузнецов „Почему не достроили линейные крейсеры типа „Измаил““ – Сборник Гангут № 1
- Тарас А. Корабли Российского императорского флота 1892 – 1917 гг. Харвест, 2000. ISBN 9854338886.
- Петров М. А. Подготовка России к мировой войне на море / С предисловием М. Павловича. – М-Л.: Государственное военное издательство, 1926. – 272 с. – Штаб РККА. Управление по исследованию и использованию опыта войн. – Тираж 3.000.
- Шацилло К. Ф. Последняя военно-морская программа царского правительства // Отечественная история. 1994. No 2. С. 161 – 165.
Външни препратки