Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Мокреш (Област Шумен).
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Мо̀креш е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана. Образувано е, чрез обединението на 2 села, преобразувани в квартали (традиционно наричани "села") - едноименното по-старо село Мокреш и основаното по времето на Османската империя (вероятно около 1828/30 г.) село Душилница.
Разположението на селото е в малка долина на 19 км югоизточно от Лом, на 7 км. от Вълчедръм, на 50 км. от Монтана. Землището обхваща към 60 хил. декара предимно земеделска земя.
Квартал Мокреш
Мокреш е разположен върху хълмиста част – северната и равнинна част – южната, на които разделя селото шосето Лом – Мокреш – Долни и Горни Цибър – Козлодуй: 1. Припека (напичано от Слънцето място) – северната хълмиста част. Дворовете в нея са изградени, чрез своеобразно терасиране на терена, наричано на местния диалект „засечка“. Сред местните фамилии са: Цанинци, Пиронковци, Качинци, Канчелови, Мачорете, Стаменовци, Ръбинци, Бузинци и Дзингарови. 2. Бъзян Махала (името вероятно идва от тамошните бъзови храсти) – останалата част от селото, на юг от пътя Лом – Цибър. Тя наброява около 240 къщи, обитавани от фамилиите Киринци, Велковци, Моновци, Савовци, Палинци, Джонгаловци и други.
Квартал Душилница
Душилница е квартал на Мокреш разположен южно от центъра, в непосредствена близост до него, дотолкова че новото строителство почти ги свързва. Разположен е върху равнинна площ, с лек наклон към река Душилница, която опасва селото от юг, а към средата на селото в североизточна посока го пресича, течейки косо през няколко махали. Селото наброява към 220 къщи, а домакинствата са малко повече.
За името Душилница и произхода на населението, както и за съществуването на това селище са запазени различни по съдържание предания. Едно от тях е, че жителите му са преселници от Оряховско, заселили се първоначално западно от местността Червен бряг – в низината, простираща се северно от брега на р. Душилница и най-вече по отсрещния баир, носещ и сега същото име (на мястото на овощната градина към с. Комощица). Новооснованото селище от около 45 къщи е наричано Муйкова махала, вероятно по името на водача на преселниците – Муйко - или защото заселниците-предци на душилчени са били от влашки произход, засвидетелстван в обръщението „муйко“, със значението на "мамин" (например „Ал муйка Бариско“ означава „На мама/маминия Бориско“). Муйковците скоро са изгонени и разпръснати в околността по давление на местния турски ага, чиито насаждения биват увреждани от добитъка им. Мнозина от тях се заселват в селата Вълчедръм и Бутан и в град Лом, а 12 семейства се установяват на северния бряг на р. Душилница. Там се намира най-широкият по това време брод на реката – разлив, където минавал пътят от гр. Лом, за селата Вълчедръм, Горна Гнойница (с. Септемврийци) и нататък. При преминаването на брода, с тежко натоварени коли (каруци) дърпащите ги добичета често се давят в тинята, откъдето се предполага, че идва името на р. Душилница, а от нейното - и на селото.
История
Автопортрет на поп ПунчоРимска плоча от село Мокреш
В землището на селото са намирани различни артефакти – глинени и керамични съдове, каменни, бронзови и железни сечива, и оръдия на труда, показващи ранно обитаване на местността - вероятно още от Каменно-медната епоха. Възможно е селище на това място да е било обитавано от древното тракийско племе мизи. Знае се отдавна, че в землището се търси стара тракийска погребална могила. Има и следи от римско присъствие, включително украсени със специфични скулптури гробища, неведнъж разравяни от иманяри и известни с находките на пари, гривни, пръстени, токи, украшения, както и (в парка Жир) останки от резиденция, предполагаемо на римски военачалник.
От село Мокреш е известният възрожденски просветител Поп Пунчо[2] - учител в местното килийно училище. Той съставя дамаскинаПоппунчов сборник, съдържащ едно от първите копия на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа, обвезана по периферията лично от поп Пунчо със златистожълта лъскава металическа сплав. За достойнствата на сборника говори и съдържанието му, допълнено с цялостно оформление – четлив, дори краснописен почерк, с вкус подбрани, неповтарящи се цветове и багри при изографисването на плетениците, винетките, двата автопортрета и други илюстрации и украси.
Според Моско П. Добринов „с. Мокреш, окръг Ломско, на изток 3 ч. разст. от Лом. Къщи – 150; жители – до 600; църква една, направена 1864 г. Селото лежи на два зелени върха и се мие от двете страни от реката по име Комощичка бара, която извира от Кърки жаба (Аспарухово), село на 3 ч.раст. към север. Околни забележителности няма.“
Книгата – История на село Мокреш. Автор – Асен Миланов
Село Мокреш е известно в началото на 20. век с името „Малкият Париж“ поради големината на селото и интелигентността на жителите, образовани и модерно облечени. В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 5584 на 1100.[3] С указ N 664 от 22 декември 1950 г. обнародван в ДВ бр.10 от 29 декември 1950 г. старото село Мокреш и съседното му Душилница са обявени за обединени и именувани с общото име Мокреш.
В периода 1955 – 1989 г. селско стопанство в селото, тогава част от Михайловградски окръг (по тогавашното име на Монтана) получава силно развитие, в условията на ТКЗС. Постигнати са значителни успехи, както в гледането на животни - мащабно развъждане на едър рогат добитък, прасета и пилета, така и в растениевъдството - с широко засяване на пшеница, слънчоглед и царевица. Селото има по това време собствено селскостопанско летище. След ликвидирането на кооператива през 1990 – 1991 г. селското стопанство в селото и областта запада и те донякъде се обезлюдяват, но се работи по преодоляването на тези проблеми, включително от нови заселници. През 2011 г. е в Мокреш е изграден Соларен парк с 4,2МWp мощност. Освен това селото е и популярно място за лов (депутати и посланици провеждат в него ловни излети). Местната ловна дружинка е една от най-известните в региона на област Монтана.
Забележителности
Читалище Живот
Православен храм „Свети Никола“
Посветена е на свети Николай Чудотворец. Преданието казва, че църквата „Свети Никола“ е изградена с дарения от местното население, върху стара приземна малка църквица, която е останала под нея. Предполага се, че строежът е започнал през 1853 г. На 23 май 1856 г. видинският митрополит Паисий тържествено освещава новопостроената църква в село Мокреш. Сградата на църквата е с площ около 140 кв. м и дебели каменни стени. Формата на сградата е корабообразна. В иконостаса на храма са подновени през 1936 г. само иконите. Старият иконостас е запазен заедно с кръста и представлява ценна творба на резбарското изкуство.
Десетки свещенослужители са дали своя принос за църковното и духовно израстване на село Мокреш и околните села. След Освобождението по инициатива на свещениците Ангел Цеков и Стамен Вълчев е излята 1 камбана и поставена в двора на храма, а впоследствие - окачена на дървета. През 1907 г. е построена висока камбанария с 2 камбани. Паралелно с храма се изгражда и училище, продължило традициите на килийното училище от 15 век, неколкократно разширявано след 1878 г., но съборено при управлението на комунистите. Въпреки това просветното дело в селото е успешно продължено. Църквата в Мокреш е обявена за Паметник на културата. През лятото на 2015 година се извършва основен ремонт на сградата на храма и прилежашия двор. Реставрирането на фасадата е напълно завършено през септември 2015 г.
Читалище „Живот“
Читалището в село Мокреш, обл. Монтана е основано на 21 ноември 1906 г. под името „Пробуда“, но скоро е преименувано на „Живот“. По-късно към него е създадена и библиотека, на която местния свещеник, поп Първан дарява много книги. Читалището изпълнява ролята и на театър. Първата пиеса, поставена в него е „Ивайло“ през 1907 г. То има един от най-богатите реквизити в околността. Самодейноста (любителските културни изяви) на читалището е била силно развита от неговото построяване в средата на XX век до промените след 1989 г.
Редовни събития
Събор на 23 май всяка година - датата е свързана с деня на откриването на местната църква.
↑Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37.
