Милан Постоларски или Апостоларски е български революционер , струмишки войвода на Вътрешната македонска революционна организация .
Биография
Георги Въндев и Милан Постоларски
Четата на струмишките войводи Георги Въндев (на първия ред в средата) и Милан Постоларски. Източник: ДА „Архиви“
Постоларски роден в кукушкото село Постолар , днес Апостоли, Гърция. Влиза във ВМРО и става четник на Георги Въндев , а по-късно самостоятелен войвода в Струмишко . На 15 септември 1924 година четата на Постоларски изпълнява смъртното наказание на физическите убийци на Тодор Александров - Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров в село Припечене .
В 1925 година завежда Струмишка околия на ВМРО заедно с Атанас Ансаров . Там води чета от 14 четници заедно с Йосиф Киров , който води 18 четници.[ 1] През октомври същата година Милан Постоларски активно участва в отблъскването на гръцките войски по време на така наречения Петрички инцидент . Оглавява отряд от 260 милиционери и четирима войници и отбранява позициите около пограничен пост № 6 в Беласица , югоизточно от Петрич .[ 2] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО .
След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов .[ 3] Убива Ставро Христов в Кромидово .[ 4]
По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 - 1944) Милан Постоларски е войвода на българска контрачета , която се бори с комунистическата партизанска активност в Струмишко.[ 5]
Постоларски е убит след комунистическия Деветосептемврийски преврат в 1944 година.[ 6] [ 7]
Бележки
↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.168.
↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001.
↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
↑ Пърличев, Кирил . 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5 . с. 601.
↑ Гогов, Раде. Младост Плачковичка: Четврта македонска народноослободителна бригада. Београд, Народна армија, 1971. с. 23.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 10.
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.