Мери Балоу (на английски: Mary Balogh) е плодовита уелско-канадска писателка, авторка на произведения в жанр исторически любовен роман.[1][2][3][4][5][6][7]
Биография и творчество
Мери Балоу, с рождено име Мери Дженкинс, е родена на 24 март 1944 г. в Суонзи, Уелс,[2] в семейството на Артър Дженкинс, художник, и Милдред Дабъл, домакиня. Има по-голяма сестра.[7] В следвоенния бомбардиран град детството не е лесно и тя става запалена читателка, особено по творчеството но Инид Блайтън, както и сама опитва да пише.[6] Следва в Университета на Уелс в Кардиф, където първо завършва английска филология през 1965 г., а след това и педагогика през 1967 г.[6] След дипломирането си се премества в Канада, за да започне работа като учител по двугодишен договор. Там се омъжва през 1969 г. за канадеца Робърт Балоу, шофьор на линейка и следовател, с когото се установяват в малкото прерийно градче Киплинг, Саскачеван и имат три деца.[1] Тя преподава английски език в гимназията в продължение на няколко години и се издига до директор на гимназия през 1982 г.[4][5]
Запалва се по регентския любовен роман от творчеството на писателката Джорджет Хайер и започва да пише в свободното си време през 1983 г.[4] Първият ѝ исторически любовен роман „Маскирана измама“ е издаден през 1985 г. и печели наградата на списание „Романтични времена“ за най-добър нов писател на регентски романи.[3][5] След успеха на първите ѝ романи, през 1988 г. тя напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.[1][7]
Нейните исторически са позиционирани по време на епохата на Регентството (1811 – 1820) или по-широката Джорджианска епоха (1714 – 1830) във Великобритания.[6] Независимо от периода нейните героини често не са аристократични дами, а има и куртизанки, незаконни и пропаднали жени. Всички те стават подвластни на страстта и често бракът и/или чувствената връзка предшества признаването на любовта.[3] За творчеството си е получила множество награди, включително наградата за авторски постижения на списание „Романтични времена“ за кратки разкази за регентска романтика през 1993 г.[4][5]