„Мемоарът за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“ (на френски: Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yougoslave) е протестен документ, изпратен от женевското Представителство на българското национално малцинство в Югославия до Обществото на народите в 1930 година.[1]
Автори на „Мемоара“, конституирали се като Представителство на българското национално малцинство в Югославия, са Григор Анастасов, Димитър Шалев, Димитър Илиев – трима македонски български общественици, опитвали се да развият пробългарска политическа дейност в Македония, но принудени да избягат от страната след установяването на диктатурата на крал Александър І. Основните повдигнати проблеми са изведени още в подзаглавието на документа – „юридическото, политическото, социалното и културното положение на българското национално малцинство в Югославия, респективно Македония“.[2]
ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[3]
Бележки
Мемоари и декларации на македонски български организации |
|---|
| | 1878 – 1918 | | |
|---|
| | 1919 – 1944 | |
|---|
|
