„Меморандум от сдружената македонска емиграция в София“ е документ на Македонските братства в София, изпратен до чуждите дипломатически мисии в София в навечерието на Междусъюзническата война. Мемоарът има за цел да утвърди българщината на Македония и същевременно да повлияе на българския кабинет да не сключва териториални сделки със съюзниците си.[1]
Съдържание
В меморандума се излага „болезненото състояние на македонския въпрос“ в окупиралите по време на Балканската война по-голямата част от Македония съюзници на България – Сърбия и Гърция: „Българската черква, българското училище, българското име се преследват навсякъде и в лицето на всеки българин. Тия нечути насилия върху съвестта на българина се придружават и с едно явно и систематично ограбване на имота му и изнасилване на семейната му чест. Изложено на такива жестоки преследвания и ограбвания, населението с пълно право счита своите „освободители“ за врагове и по-жестоки от турците притеснители. То чакаше след войната да се наслаждава на свобода и правов ред, а дочака по-тежка тирания и по-големи произволи“.[1]
Съответно меморандумът подчертава, че „македонското население без колебание поведе борбата и високо издигна народното си знаме, за да види и се убеди цял свят, че то е и остава българско, и по език, и по съзнание, и по чувства и стремежи“. Македонското българско население не признава никакви „спорни места“ и с възмущение отхвърля „да бъде третирана част от него като разменна монета в политически комбинации за задоволяване на чужди и с нищо неоправдани притежания“.[1]
Подобен меморандум подготвя и лидерът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тодор Александров, който по това време е в София, но той остава само на чернова.[1]
Бележки
Мемоари и декларации на македонски български организации |
|---|
| | 1878 – 1918 | | |
|---|
| | 1919 – 1944 | |
|---|
|
