Установяването и управлението на комунистическите режими в някои държави през 20 век е съпътствано от масови убийства, като приблизителната оценка на жертвите възлиза на между 85 и 100 милиона души.[1]
Фокусът на изследванията е върху причините за убийствата в отделните общества, въпреки че някои изследователи твърдят, че е имало и общи причини. Някои изчисления, посочващи по-голям брой жертви, включват не само масовите убийства и екзекуции около елиминирането на политическите опоненти, гражданските войни, вълните на терор и аграрните реформи, но също и жертвите на войните, глада, болестите и изтощението в работническите лагери. Някои изследователи смятат, че част от смъртността е резултат на правителствените политики и управленски грешки, а от там обединяват тези случаи под категориите масови убийства, демоцид, политицид, „класицид“ или широко дефиниран геноцид. Според поддръжниците на този възглед, разглеждането на проблема в тези категории води до изчисления за броя на жертвите възлизащи на десетки милиони. Други изследователи обаче поставят под съмнение валидността на този подход. Към 2011 г. няма постигнат академичен консенсус по тези въпроси, в това число в бивши и настоящи комунистически републики. Броят на сравнителните изследвания, предлагащи хипотези за причините за тези събития, е ограничен. Данните за убийствата поставят на първо място в статистиката Съветския съюз под управлението на Йосиф Сталин, Народна република Китай под управлението на Мао Цзедун и Камбоджа под управлението на червените кхмери. Броят на загиналите цивилни в тези три режима е в порядъка на 21-70 млн. души.[2] Убийства в по-малки мащаби са се състояли още в Северна Корея, Виетнам, някои източноевропейски и африкански държави.
Понятието комунистически режими се отнася до тези държави, които определят себе си като социалистически държави по смисъла на Марксистко-Ленинската, Сталинистката или Маоистката дефиниция (т.е. комунистически държави) в даден момент от историята си.
Изследователите използват няколко термина, за да означат умишленото избиване на голям брой цивилни граждани.[3][4] Следните от тях се използват, за да опишат убийствата, извършени от комунистическите режими:
Геноцид – според приетата през 1948 г. Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид,[5] престъплението геноцид не е приложимо към масовите избивания на политически и социални групи. Политическите групи са изключени от резолюцията на ООН след второ гласуване, тъй като много държави, включително сталинистката СССР,[6] намират, че такава клауза би наложила ненужно ограничение върху свободата им да парират вътрешнодържавни конфликти.[7]
Политицид – терминът „политицид“ се използва, за да опише убийствата на политически или икономически групи, които другояче биха попаднали в материалния обхват на Конвенцията за геноцида на ООН.[8] Манус И. Мидларски, професор по международен мир и разрешаване на конфликти,[9] използва това понятие, за да опише масовите убийства от западните части на Съветския съюз до Китай и Камбоджа.[10] В книгата си Убийственият капан: Геноцидът през 20. век (The killing trap: genocide in the twentieth century) той илюстрира общите черти на убийствата, извършени от Сталин и Пол Пот.[11]
Демоцид – проф. Рудолф Румел изковава понятието „демоцид“, което покрива геноцида, политицида и масовото убийство.[12] Хелън Файн определя масовите убийства в СССР и Камбоджа „геноцид и демоцид“.[13] Изследователите Франк Уейман и Ацуши Таго демонстрират колко важна е терминологията, като показват, че според дефинирането на убийствата като демоцид (принципна политика на избиване от страна на държавата) или политицид (елиминиране на политическите противници) определя какви данни ще се включат в статистиката, а от там – статистическите анализи, търсещи връзка между масовите убийства, могат да произведат много различни резултати, в това число значимостта на вида режим в съответната държава като важен фактор, определящ процесите на насилствени репресии.[14]
Престъпление срещу човечеството – Жак Семелин и Майкъл Ман[15] смятат, че понятието „престъпление срещу човечеството“ е по-подходящо от „геноцид“ или „политицид“, когато става дума за престъпленията на комунистическите режими.[16]
Класицид – Понятието е предложено от Майкъл Ман и означава „целенасоченото масово избиване на цели класи в обществото“.[17]
Терор – Стивън Уийткрофт отбелязва, че в случая на Съветския съюз понятия като „терор“, „чистки“ и „репресии“ разговорно се ползват с едно и също значение и най-неутрални са понятията „репресии“ и „масови убийства“.[4]
Масово убийство – определено от Бенджамин Валентино като „целенасоченото убийство на голям брой цивилни“, където „голям брой“ са поне 50 000 смъртни случая за период от 5 години или по-малко.[18] Той прилага понятието към сталинисткия период на СССР, Народна република Китай при Мао, и Камбоджа при Червените кхмери. Все пак признава, че масови убийства в по-малък мащаб са се извършвали още в Северна Корея, Виетнам, Източна Европа и Африка.[19]
Червен Холокост − малка купчина камъни в памет на жертвите на комунизма е първият подобен мемориал в Германия (Jimmy Fell, 2011)
↑Courtois (1999) "Introduction", стр. X: СССР: 20 млн.; Китай: 65 млн.; Виетнам: 1 млн.; Северна Корея: 2 млн.; Камбоджа: 2 млн.; Източна Европа: 1 млн.; Латинска Америка: 150 000; Африка: 1.7 млн.; Афганистан: 1.5 млн.; международното комунистическо движение и комунистическите партии, които не са на власт: ок. 10 000 жертви.
↑Valentino (2005) Final solutions, стр. 9: "Mass killing and Genocide. No generally accepted terminology exists to describe the intentional killing of large numbers of noncombatants."
↑ абWheatcroft, S. (1996). The Scale and Nature of German and Soviet Repression and Mass Killings, 1930–45. Europe-Asia Studies, 48(8), pp. 1319–1353. DOI:10.1080/09668139608412415
↑Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III). Ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. - ДВ, бр. 153 от 1950 г. В сила за България от 12 януари 1951 г.
↑Beth van Schaack. The Crime of Political Genocide: Repairing the Genocide Convention's Blind Spot. The Yale Law Journal, Vol. 106, No. 7 (май 1997), pp. 2259–2291
↑Harff, Barbara и др. Toward Empirical Theory of Genocides and Politicides: Identification and Measurement of Cases since 1945 // {{{journal}}} 32. 1988. с. 359–371.
↑Midlarsky, Manus I. // Rutgers School of Arts and Sciences. Архивиран от оригинала на 2013-07-09. Посетен на 18 октомври 2012. (на английски)
↑Midlarsky (2005) Killing trap, стр. 310: "Indeed, an arc of Communist politicide can be traced from the western portions of the Soviet Union to China and on to Cambodia."
↑Wayman, F.W., & Tago, A. (2010). Explaining the onset of mass killing, 1949—87. Journal of Peace Research, 47(1), pp. 3-13. DOI:10.1177/0022343309342944
↑Benjamin Valentino, Paul Huth, Dylan Bach-Lindsay, (2004), "Draining the Sea: mass killing and guerrilla warfare", International Organization 58,2 (375–407): p. 387.
Conquest, Robert. (2007). The Great Terror: A Reassessment, 40th Anniversary Edition. [?]: Oxford University Press.
Courtois, Stéphane ed. (1999). The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression. trans. Jonathan Murphy and Mark Kramer; consulting ed. Mark Kramer. [?]: Harvard University Press. ISBN 0-674-07608-7. Google Books.
Courtois, Stéphane. (1999). "Introduction: the crimes of communism" in The Black Book of Communism. pp. 1–32.
Dikötter, Frank. Mao's Great Famine: The History of China's Most Devastating Catastrophe, 1958-1962. Walker & Company, 2010. ISBN 0802777686.
Semelin, Jacques. (2009). Purify and Destroy: the political uses of massacre and genocide. Trans. Cynthia Schoch. CERI Series in Comparative Politics and International Studies, Series ed. Christophe Jaffrelot. [?]: Columbia University Press. ISBN 0-231-14283-8, ISBN 978-0-231-14283-0.
Lanning, Michael Lee, Cragg, Dan. Inside the VC and the NVA: the real story of North Vietnam's armed forces. 1st edition. Texas A & M University Press 15 август 2008. ISBN 978-1-60344-059-2
.JPG)