Мария Пруска се омъжва на 24 август 1878 г. в Новия палат в Потсдам за принц Хайнрих Нидерландски (* 13 юни 1820; † 14 януари 1879, Волфердинген, Люксембург), щатхалтер на великото херцогствоЛюксембург (1850 – 1879), адмирал-лейтенант на нидерландския флот, третият син на крал Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849) и великата руска княгиня Анна Павловна (1795 – 1865), дъщеря на руския император Павел I и Мария Фьодоровна. По-големият му брат Вилем III (1817 – 1890) е крал на Нидерландия.[3] Тя е втората му съпруга. Бракът трябвало да помогне на спасяването на Оранската династия от изчезване, но нейният съпруг умира на 14 януари 1879 г. Бракът е бездетен.[4]
Мария Пруска умира на 32 години на 20 юни 1888 г. от родилна температура в дворец Абрехтесберг, Дрезден, и е погребана във фамилната гробница на род Саксония-Алтенбург. Алберт фон Саксония-Алтенбург се жени втори път на 13 декември 1891 г. в Ремплин, Мекленбург, за херцогиня Хелена фон Мекленбург-Щрелиц (1857 – 1936).
Олга Елизабет Карола Виктория Мария Анна Агнес Антоанета (* 17 април 1886, дворец Албрехтсберг; † 13 януари 1955, Мюнстер), омъжена на 20 май 1913 г. в Райхен за граф Карл Фридрих фон Пюклер-Бургхаус (* 7 октомври 1886; † 13 май 1945), син на граф Фридрих Вилхелм Антон Ердман фон Пюклер-Бургхаус (1849 – 1920) и Елла фон Кьопен (1862 – 1899)
Мария (* 6 юни 1888, Мюнхен; † 12 ноември 1947, Хамбург), омъжена на 20 април 1911 г. в Алтенбург (развод 4 март 1921) за принц Хайнрих XXXV Ройс-Кьостриц (* 1 август 1887; † 17 януари 1936), син на принц Хайнрих VII Ройс-Кьостриц (1825 – 1906) и принцеса Мария Александрина Анна София Августа Хелена фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1849 – 1922).
Литература
C. Arnold McNaughton: The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 66.
Söding: Offizier-Stammliste des Königlich Preußischen 7. Thüringischen Infanterie-Regiments Nr. 96. E.S. Mittler & Sohn, Berlin 1912, S. 10 – 12.
Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992. S. 190 – 191.