Той е вторият син на Йохан Филип Дитрих фон Геминген-Фюрфелд (1729 – 1785) и съпругата му Елеонора Шарлота фон Циленхардт (1742 – 1783), дъщеря на Йохан Фридрих фон Циленхардт и фрайин Анна Юлиана фон Бетендорф.
Максимилиан фон Геминген-Гутенберг-Фюрфелд се жени на 3 април 1797 г. във Вимпфен им Тал за Анна Хенриета Катарина Файс/Щраус (1776 – 1818). Нейната сестра Елизабета Щраус (1777 – 1824) е омъжва на 14 април 1793 г. във Фюрфелд с неговия по-малък брат фрайхер Хайнрих Ото (1771 – 1831).
През ранния 19. век членовете на клон Фюрфед се женят най-вече за не-благородници.
Фамилия
Максимилиан фон Геминген-Гутенберг-Фюрфелд се жени на 3 април 1797 г. във Вимпфен им Тал за Анна Хенриета Катарина Файс/Щраус (* 18 април 1776, Фюрфелд; † 12 юни 1818, Фюрфелд), дъщеря на Йохан Щраус и Мария Катарина Файс. Те имат един син:[1]
Хайнрих фон Геминген-Гутенберг-Фюрфелд (* 19 април 1797, Кохендорф; † 22 април 1850, Фюрфелд), женен I. на 17 август 1830 г. във Фюрфелд с Кристина Филипина Маргарета Щехер (* 17 септември 1790, Бонфелд; † 28 юли 1829, Бонфелд), II. на 17 август 1830 г. във Фюрфелд със Сузанна Щехер (* 2 януари 1803, Бонфелд; † 28 февруари 1840, Фюрфелд), III. на 16 февруари 1841 г. във Фюрфелд с Паулина Геслер (* 12 февруари 1819, Вайкерс хайм; † 29 януари 1887, Байлщайн) и има с нея един син:
Рудолф Алберт фон Геминген-Гутенберг-Фюрфелд (* 4 декември 1846, Фюрфелд; † 15 ноември 1917, Манхайм)
Литература
Fürfeld – Aus Vergangenheit und Gegenwart des ehemaligen reichsritterschaftlichen Städtchens. Stadt Bad Rappenau, Bad Rappenau 2001, ISBN 3-929295-77-6
Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 131f.
Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen, Limburg an der Lahn 1966
Lupold von Lehsten: Genealogie der Freiherren von Gemmingen im 19. und 20. Jahrhundert. Bensheim, 2003
Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966A 140