Княз Максимилиан фон Валдбург-Цайл-Траухбург в барок позлатени дрехи на имперски наследствен „трушсес“, които носел при коронизациите на императорите Леополд II (1790) и Франц II (1792) във Франкфурт
Той е най-големият син на имперския графФранц Антон фон Валдбург-Цайл-Траухбург (1714 – 1790), имперски наследствен „трушсес“ и фрайхер на Валдбург-Цайл-Траухбург, граф на Цайл (1750 – 1790) и господар на Траухбург, имперски дворцов съветник и императорски кемерер, таен съветник на Курфюрство Бавария, пфлегер на Тюркхайм, Швабия, и съпругата му графиня Мария Анна София Терезия фон Валдбург-Траухбург (1728 – 1782), дъщеря на фрайхер и граф Фридрих Антон Марквард фон Валдбург-Траухбург-Кислег (1700 – 1744) и графиня Мария Каролина фон Куенбург (1705 – 1782).[1]
През 1803 г. Максимилиан и родът са издигнати на имперски князе. Фамилията плаща за това издигане 90 000 гулден.
Той е привърженик на Хабсбургите. От 1815 до 1817 г. Максимилиан е член на „Племенното събрание“ на Кралство Вюртемберг и е от 5 март до 4 юни 1817 г. президент.
Граф Максимилиан Вилибалд/Вунибалд фон Валдбург-Волфег воюва през Тридесетгодишната война с войската си успешно за католическите императорски войски и защитава успешно градовете Линдау и Констанц срещу нахлуващата шведска протестатска войска, което му струва двореца във Волфег. Императорът му обещава за това награда от 70 000 гулдена, но са му платени само 9200. От 1777 г. той е почетен член на Баварската академия на науките.
Фамилия
Замъкът Алт-Траухбург, ок. 1840
Първи брак: на 7 ноември 1774 г. в Цайл с фрайин Йохана Мария Йозефа Клеофа фон Хорнщайн-Вайтердинген (* 30 ноември 1752, Вайтердинген; † 30 октомври 1797, Цайл). Те имат 10 деца, от които оцеляват само три деца:[2][3]
Франц Тадейус (* 1778; † 1845), имперски наследствен трушес, 3. княз на Валдбург-Цайл-Траухбург
Мария Терезия (* 1780; † 1832), омъжена 1800 г. за фрайхер Йохан Франц фон и цу Бодман († 1833)
Мария Йозефа Кресценция (* 1786; † 1850), омъжена 1811 г. за фрайхер Николаус Леополд фон Енцберг († 1855)
Втори брак: на 18 февруари 1798 г. във Волфег с Мария Анна Бернхардина Кресценция Валпургис Алойзия Фелицитас Евсебия фон Валдбург-Волфег (* 11 януари 1772, Волфег; † 6 юли 1835, Кемптен). Те имат 4 деца, от които оцеляват само 2 деца:
Ото Зигисмунд Алойз (* 1798; † 1821)
Максимилиан Клеменс (* 1799; † 1868), граф на Валдбург-Цайл-Хоенемс
Литература
Casimir Bumiller: Adel im Wandel, 200 Jahre Mediatisierung in Oberschwaben, Ausstellungskatalog der Ausstellung in Sigmaringen 2006, Verlag Thorbecke, Ostfildern 2006, Seite 157
Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. W. Kohlhammer Verlag, Stuttgart 2001, Seite 976
Volker Himmelein: Alte Klöster, neue Herren. Die Säkularisation im deutschen Südwesten 1803. Große Landesausstellung Baden-Württemberg 2003. Thorbecke, Ostfildern 2003, ISBN 3-7995-0212-2 (Ausstellungskatalog und Aufsatzband)
Constantin von Wurzbach: Waldburg, das reichsgräfliche Geschlecht, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 52. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1885, S. 168
Herrn Matthäus von Pappenheim, ..., Chronik der Truchsessen von Waldburg, von ihrem Ursprunge bis auf die Zeiten Kaisers Maximilian II. Johann Valentin Mayer, Memmingen 1777
Chronik der Truchsessen von Waldburg, von den Zeiten des Kaisers Maximilian II. bis zu Ende des siebenzehnten Jahrhunderts. Kempten 1785
Constantin von Wurzbach: Waldburg, das reichsgräfliche Geschlecht, Heiraten. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 52. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1885, S. 169.
Joseph Vochezer: Geschichte des fuerstlichen Hauses Waldburg in Schwaben, 1888, Bd. 1, S. 379 – 496
Genealogisches Handbuch des Adels: Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, S. 281 – 285, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2001, ISSN 0435 – 2408.
Leo van de Pas: Genealogics.org.
~Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1988 552
.JPG)
