PROFILPELAJAR.COM

Максимилиан Франц Хабсбург
	Максимилиан Франц Хабсбург
Гербът на Великия магистър Велик магистър
Информация
Орден	Тевтонци
Управление	1780–1801
Роден	8 декември 1756 г. Хофбург, Виена
Починал	27 юли 1801 г. (44 г.) Хетцендорф, Майдлинг, Виена
Предшественик	Александер
Наследник	Карл
Семейство
Баща	Франц I Стефан
Майка	Мария Терезия
Герб
	Максимилиан Франц Хабсбург в Общомедия

Максимилиан Франц Ксавиер Йозеф Йохан Антон де Паула Венцел Австрийски (на немски: Maximilian Franz Xaver Joseph Johann Anton de Paula Wenzel von Österreich) от династията Хабсбург като австрийски ерцхерцог Максимилиан II Франц, е петдесет и третият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1780–1801), архиепископ, курфюрст на Кьолн (1784–1801) и княз-епископ на Мюнстер (1784–1801).

Той е най-малкият син на императорa на Свещената Римска империя Франц I Стефан и съпругата му императрица Мария Терезия. Майка му го нарича Макс Франц. По-малък брат е на императорите Йозеф II и Леополд II и на френската кралица Мария-Антоанета.

Макс Франц фон Кьолн е първият значим мецен на Лудвиг ван Бетховен. Той го назначава за дворцов органист и го изпраща от януари до март 1787 г. във Виена, където се запознава с Моцарт. Запознава го и с Йозеф Хайдн и от ноември 1792 г. финансира убучението му при него.

Литература

Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maximilian Franz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 109 f.
Hermann Hüffer: Maximilian Franz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 56–70.
Günter Christ: Maximilian Franz, Erzherzog von Österreich, Kurfürst und Erzbischof von Köln. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 502–506
Max Braubach: Maria Theresias jüngster Sohn Max Franz. Letzter[ sic] Kurfürst von Köln und Fürstbischof von Münster. Herold, Wien u. a. 1961.
Max Braubach: Die erste Bonner Hochschule. Maxische Akademie und kurfürstliche Universität 1774/77 bis 1798. Bouvier & Röhrscheid, Bonn 1966 (Academica Bonnensia 1, ISSN 0567-6495).
Eduard Hegel: Geschichte des Erzbistums Köln. Band 4: Das Erzbistum Köln zwischen Barock und Aufklärung. Vom Pfälzischen Krieg bis zum Ende der französischen Zeit. 1688–1814. Bachem, Köln 1979, ISBN 3-7616-0389-4.
Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kremayer & Scheriau, Wien u. a. 1991, ISBN 3-218-00726-7.