Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин (на руски: Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин) е рускипоет, критик и художник, сред най-значимите представители на символизма в руския културен живот.
Биография
Волошин е роден в Киев, Руската империя в семейство на юрист на държавна служба. Ранното си детство прекарва в Таганрог и Севастопол[1]. Учи в мъжката гимназия във Феодосия, завършва 1-ва московска гимназия[2].
Следва в Юридическия университет на Московския държавен университет, но не го завършва, тъй като е отчислен за „участие в безпорядки“. Слуша лекции в Сорбоната в Париж, където става масон (1905).
Става известен в началото на XX век със своите публикации в списанията „Весы“, „Золотое руно“ и „Аполлон“. По онова време прави няколко превода на поезия и проза от френски език.
Жени се за художничката Маргарита Василиевна Сабашникова в Москва (1906) и се заселват в Санкт Петербург. Развеждат се след година и Волошин се установява в с. Коктебел (край Феодосия), Крим, където остава до края на живота си.
↑ абКупченко В. П. „Труды и дни Максимилиана Волошина, 1877 – 1916“. РАН, Ин-т рус. лит. (Пушкин. дом). СПб.: изд. „Алетейя“, 2002
↑
Сост. В. П. Купченко, З. Д. Давыдова. Гимназические дневники. «Средоточье всех путей…»: Стихотворения и поэмы. Проза. Критика. Дневники. Москва, изд. „Московский рабочий“, 1989. с. 469-503 (от общо 605).