Любомир Николов – Нарви е български писател, преводач и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България.[1] Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.[2] Любомир Николов е автор на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.
Биография
Любомир Славов Николов е роден на 10 януари1950 г. в гр. Казанлък.[3][4] Той е брат на писателя Сим Николов.[5] Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия.[4] През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската телевизия,[6] където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“[6] и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика.[6] Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“[6] към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.
Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),[4][8] „Къртицата“,[4] „Червей под есенен вятър“,[4][8] „Десетият праведник“,[8] повестта „По стената“ и други.[4] Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,[9] по който е направен телевизионен филм.[10]
Любомир Николов е първият български автор на книги-игри.[1] Той започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно закупува книга-игра, написана на френски език, от антикварен магазин.[11] Вдъхновен от нея, решава да напише сам своя.[11][8] Първата книга-игра, която пише, носи името „В лабиринта на времето“,[3] но е издадена от „Плеяда“ като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име),[11] която е и първата издадена книга-игра от български автор.[12] Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от „Плеяда“.[12] Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археолога Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.[10]
Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги[13][14] преди залеза на книгите-игри през 1999 г. Тяхното преиздаване започва в началото на 2024 година с инициативата „Задругата на Нарви“.
Награди
Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987),[4] „Соцкон“ (1989)[8] и „Гравитон“ (2001)[15] за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002),[16] Награда на Съюза на преводачите[15][17] и Награда „Кръстан Дянков“.[6][17] „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г.[18] и за „Най-добра книга-игра“ от Национални фантастични награди 2015. На същите награди, Любомир Николов печели приза за най-добър преводач.[19]
Произведения
Романи
„Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев), 1978 г.
„Къртицата“, 1981 г.
„Червей под есенен вятър“, 1986 г. (получил наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
„Десетия праведник“, 1999 г. (получил „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“)
„Сивият път“ част I: „Наследникът“, 2014 г.
„Забравени сказания“, 2014 г.
„Сивият път“ Част II: „Тронът на Коперник“, 2022 г.
„Елесар“, 2022 г.
Повести
„По стената“, 1989 г.
Разкази
„Главният свидетел“
„Капка воля“
„Кораб в бутилка“
„Гребенче за таласъма“
„Гората“
„Лекарство против мързел“
„Бар „Никъде““
„До края на зимната нощ“
„Пиршеството на хуните“
„Започва ваканцията“
„Вестоносецът на Истарите“
„Принитател за друлки“
Книги-игри
„Огнена пустиня“ (1992)
„Замъкът на таласъмите“ (1992)
„В лабиринта на времето“ (1992)
„Гората на демона“ (1993)
„Тайната на светещия мъх“ (1993)
„Господарят на зверовете“ (1993, под псевдонима Тим Дениълс)
„Нощта на върколака“ (1994)
„Пъклената кула“ (1994)
„Последната врата“ (1994)
„Трите камъка на съдбата“ (1994, под псевдонима Тим Дениълс)
„Светилището на Хиперборея“ (1994, под псевдонима Тим Дениълс)
„Операция „Звезден гост““ (1995)
„Конникът на Апокалипсиса“ (1995)
„Черното огледало“ (1995)
„Реката, от която никой не се завръща“ (1995)
„Нокти срещу огън“ (1996)
„Сянката на Сатаната“ (1996)
„Таласъмите се завръщат“ (1997)
„Спасете „Титаник““ (1997)
„Каджанга: Синът на светлината“ (1997)
„Гробището на слоновете“ (1997)
„Ледените пирати“ (1997)
„Проклятието на замъка Муш-Мурок“ (1997)
„Леденият вихър на смъртта“ (1997)
„Полетът на Грифона“ (1998)
„Гримоар“ (1998)
„Тайната на таласъмите“ (1998)
„Конан и играта на боговете“ (1998)
„Колоните на вечността“ (разкази-игри)
„Подземен бяг“ (1998, стратегическа)
„Звезден легионер“ (1999)
„Ледената цитадела“ (2014, награда „Златна никса“ за най-добра книга-игра, награда за най-добра българска книга за 2014 г. на „Цитаделата“)
Сборници
„Новите приказки от цял свят“, 2012 г.
Преводи
Освен английски език, Любомир Николов владее френски, италиански, испански, руски, сърбо-хърватски, немски и полски.[20] Превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
