Луиджи Кадорна (на италиански: Luigi Cadorna) е лек крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Главен кораб на серията крайцери „Луиджи Кадорна“.
История на службата
От момента на спускането му на вода през 1933 г. крайцерът носи службата си в териториалните води на Италия. В годините на Гражданската война той осигурява превоза на припаси и подкрепления за фалангистите, през април 1939 г. участва в нахлуването на италианските войски в Албания. От момента на влизането на Италия във Втората световна състои в 4-ти крайцерски дивизион: първата си задача „Луиджи Кадорна“ започва да изпълнява на 9 юни 1940 г., която е поставянето на минни заграждения близо до остров Лампедуза.
След месец „Луиджи Кадорна“ участва в боя при Калабрия: за разлика от своя кораб-близнак „Армандо Диас“, той избягва попадения от торпеда и авиобомби, оказвайки помощ на пострадалия си близнак. Но поради слабостите в конструкцията и прекалено тънката си броня крайцерът е изпратен в резерва на 12 февруари 1941 г., като е изваден оттам едва след изостряне на ситуацията в Средиземноморието и началото на масираните атаки над северноафриканските конвои. „Луиджи Кадорна“ основно прехваща британските конвои, плаващи за Малта. През декември 1941 г. крайцера влиза в състава на един конвой, превозващ гориво и припаси за Либия.
През януари 1942 г. той е преведен в Пола, бидейки преоборудван на учебен кораб. На 14 юни 1943 г. се връща в основния състав на флота в 8-ми крайцерски дивизион. От 24 до 30 юни прехвърля войски в Албания, на 3 юли се насочва за Таранто. През август „Луиджи Кадорна“ поставя пет минни заграждения в залива на Таранто за отбраната на града. След капитуацията на Италия крайцерът се насочва за Малта към 9 септември за предаването му на съюзниците, на 14 септември е интерниран в Александрия.
През октомври „Луиджи Кадорна“ се връща в Таранто, до края на войната се използва като транспортен съд за превоз и разоръжаване на италианските войски. На 10 февруари 1947 г., съгласно мирния договор между съюзниците и Италия, крайцерът е съхранен в състава на ВМС на Италия, но поради своето старо оборудване се използва изключително за учебни цели. Предаден е за скрап през май 1951 г.
Коментари
- ↑ Всички данни са към юни 1940 г.
Литература
- PEJČOCH, Ivo; NOVÁK, Zdeněk; HÁJEK, Tomáš. Válečné lodě 4. Praha: Naše vojsko, 1993. 374 s. ISBN 80-206-0357-3. (česky)
- PEJČOCH, Ivo; NOVÁK, Zdeněk; HÁJEK, Tomáš. Válečné lodě 6 – Afrika, Blízký východ a část zemí Evropy po roce 1945. Praha: Ares, 1994. ISBN 80-86158-02-0. s. 389.
Външни препратки
