Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé, на руски: Луиза Густавовна Саломе) е германско-руска психоаналитичка и писателка.
Нейните разнообразни интелектуални интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности, като Ницше, Вагнер, Фройд и Рилке.
Творчество
Гробът на Лу Андреас-Саломе в Гьотинген
Саломе е профилиран творец и написва днес малко познати новели, пиеси и есета. Тя е автор на „Химн на живота“, който толкова дълбоко впечатлява Ницше, че той го причислява към музиката. Литературата и аналитичните изследвания на Саломе стават на мода в Гьотинген, където тя живее в последните си години. Малко след като умира от уремия през 1937 г., Гестапо „разчиства“ библиотеката ѝ от работите на евреи (тя е била ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата).
През последните си дни Саломе казвала: „Наистина не съм направила нищо, освен да се трудя цял живот, труд... защо?“ А в предсмъртните си часове споделяла: „Ако оставя моите мисли да странстват, няма да открия нищо. Най-доброто, в края на краищата, е смъртта.“[2]
С Фридрих Ницше и Паул Ре (1882)
Саломе написва повече от дузина романи, като („Im Kampf um Gott“, „Рут“, „Родинка“, „Ма“, „Fenitschka – eine Ausschweifung“), а също научни изследвания като „Henrik Ibsens Frauen-Gestalten“ (1892), изследване върху женските характери у Ибсен и прочута книга за своя приятел Фридрих Ницше „Friedrich Nietzsche in seinen Werken“ (1894), една от най-информативните книги на 19. век върху дейността на Ницше.
Също редактира мемоарна книга на своя близък приятел през целия си живот (а отначало и любовник), поета Райнер Мария Рилке след неговата смърт през 1926 г. Сред нейните произведения е също и „Lebensrückblick“ – книга, която тя написва по време на последните си години, основана на спомените ѝ като свободна жена.
Библиография
Im Kampf um Gott, 1885
Henrik Ibsens Frauen-Gestalten, 1892
Friedrich Nietzsche in seinen Werken, 1894
Ruth, 1895
Jesus der Jude, 1895
Aus fremder Seele, 1896
Fenitschka. Eine Ausschweifung, 1898
Menschenkinder, 1899
Ma. Ein Porträt, 1901
Im Zwischenland, 1902
Die Erotik, 1910
Elisabeth Siewert, 1912
Vom frühen Gottesdienst, 1913
Zum Typus Weib, 1914
„Anal“ und „Sexual“, 1916
Psychosexualität, 1917
Drei Briefe an einen Knaben, 1917
Narzißmus als Doppelrichtung, 1921
Das Haus. Eine Familiengeschichte vom Ende des vorigen Jahrhunderts, 1921
