Командването на Японския императорски флот смята, че за защитата на Япония е необходим съвременен флот от осем линкора и осем линейни крайцера. През 1907 г. правителството ратифицира тази програма. Програмата за строителството на военния флота, която получава названието „8 – 8“ предполага строителството на шестнадесет големи бързоходни бойни кораба за по-малко от осем години. През 1911 г. са поръчани линкорите от типа „Фусо“ и линейните крайцери от типа „Конго“. Към 1915 г. японският флот иска да поръча още четири линкора, но в бюджета за 1916 г. са заложени средства само за строителството на линкора „Нагато“ и два линейни крайцера. По-късно през същата година американският президентУдроу Уилсън обявява планове за строителството на десет линкора и шест линейни крайцера. В отговор на това Япония през 1916 г. поръчва за построяване три линкора: вторият линкор от типа „Нагато“ – „Муцу“ – и два линкора от нов тип, „Тоса“ и „Кага“.
Линкорите от типа „Тоса“ са разработени в началото на 20-те години на XX век под ръководството на Юдзуру Хирага, в рамките на японската програма за строителството на военната флота, която получава названието „Осем – четири“. Според тази програма се планира построяването на осем линкора и четири линейни крайцера. Тя заменя програмата „8 – 8“. Съдовете са увеличени по размери версии на предходния тип „Нагато“ и носят допълнително една двуоръдейна кула на главния калибър с 410-мм оръдия. Линкорите от типа „Тоса“ трябва да станат вторият, след линейните кораби от типа „Нагато“, тип бързоходни линкори в японския флот. Всичко са планирани за построяване 2 линкора от дадения тип – „Тоса“ и „Кага“. Строителството на линкорите е одобрено на 14 юли 1917 г. През 1919 г. японските военноморски инженери завършват работата над техническия им проект. В него е отчетен британския опит получен в Ютландското сражение. Корабите трябва да имат конструктивните особености, основани върху опита натрупан от предходните проекти, включващи наклонена броня и по-висока скорост независимо от увеличения тонаж.
„Кага“, изглед към кърмата, при дострояването му на вода във военната корабостроителница на Йокосука през ноември 1928 г.; Интересни са тръбите с голям диаметър, които са насочени надолу, за отвеждане на дима от полетната палуба.
Строителството на двата кораба започва през 1920 г., но на 5 февруари 1922 г., съгласно подписаното Вашингтонско морско съглашение, строителството им е отменено. След това, на 1 април 1924 г., недостроеният корпус на „Тоса“ е използван за тестове на морско въоръжение. След завършването на изпитанията, корабът е потопен на 9 февруари 1925 г. на 650 метрова дълбочина в канала Бунго.
Линейният крайцер „Амаги“, преустройван в самолетоносач, в съответствие с условията на договора, е разрушен в резултат на земетресение. В резултат на това, „Кага“ заменя „Амаги“ и е преправен според този проект в самолетоносач през 1925 г. Корабът е въведен в експлоатация на 31 март 1928 г., на 30 ноември 1929 г. самолетоносачът влиза в състава на обединения флот.
„Кага“ има полетна палуба на две нива, което на теория позволява на самолетите да излитат направо от хангара, като в същото време други самолети се приземяват отгоре. През 1930-е години самолетите стават по-големи и по-тежки, което изисква по-голямо разстояние за излитане и долната полетна палуба става безполезна. През 1935 г., в резултат на реконструкция, от „Кага“ са премахнати двете долни палуби а горната полетна палуба е разширена към носа. След завършването на реконструкция, съда има два основни хангара и трети спомагателен хангар, с обща вместимост 60 самолета.
На „Кага“ е поставено тежко артилерийско въоръжение в случай, че той бъде открит от вражески крайцери и бъде принуден да влезе в бой с тях. Корабът е въоръжен с десет 20 см оръдия: те са разположени в по една оръдейна кула от всяка страна, шест оръдия се намират в каземати на кърмата. По време на реконструкцията бронирания пояс на „Кага“ е изтънен от 280 до 152 мм, бронирането на палубата е намалено от 102 до 38 мм. Водоизместимостта на самолетоносача съставя 26 900 дълги тона при стандартно натоварване, и 33 693 д. тона при пълно, почти с 6000 дълги тона по-малко, отколкото е първоначалната водоизместимост на линкора. Благодарение на намалената водоизместимост става възможно да се увеличи скоростта на хода до 27,5 възела и далечината на плаване до 8000 морски мили (15 000 км; 9200 мили) на икономичната скорост от 14 възела (26 км/ч).
В периода 1933 – 1935 г. самолетоносачът „Кага“ е модернизиран, увеличена е скоростта на кораба и са подобрени димоходите. Полетната палуба е приспособена за по-съвременни и по-тежки самолети. След реконструкцията водоизместимостта на кораба достига 38 200 дълги тона при стандартно натоварване. Благодарение на новите котли максималната скорост съставя 28,3 възела, далечината на плаване на 15 възлова скорост нараства до 10 000 морски мили (около 19 000 км; 12 000 мили). Модернизираният самолетоносач носи до 90 самолета и има десет 20 см оръдия в каземати.
В резултат на неочакваната поява на три американски самолетоносача и поради голямото разпръскване на японските кораби, „Кага“, е потопен на 4 юни от самолетите на самолетоносачите USS Enterprise (CV-6) („Ентърпрайз“), USS Hornet (CV-8) („Хорнет“) и USS Yorktown (CV-5) („Йорктаун“).
Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X. (на английски)
Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1985. ISBN 0-87021-459-4. (на непознат език)
Evans, David; Peattie, Mark R. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1997. ISBN 0-87021-192-7. (на английски)
Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-87021-907-3. OCLC 12119866. (на английски)
Lengerer, Hans. Warship VI. London, Conway Maritime Press, 1982. ISBN 0-87021-981-2. (на непознат език)
Lengerer, Hans. Battleships of the Kaga Class and the so-called Tosa Experiments. Contributions to the History of Imperial Japanese Warships. 2010. (на английски)(contact the editor at [email protected] for subscription information)
Peattie, Mark. Sunburst: The Rise of Japanese Naval Air Power 1909 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2001. ISBN 1-55750-432-6. (на английски)
Skwiot, Miroslaw. Nagato Mutsu, Part II. Т. 52. Gdansk, Poland, AJ-Press, 2008. ISBN 978-83-7237-202-4. (на непознат език)
Stille, Mark. Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45. Т. 146. Botley, Oxford, UK, Osprey Publishing, 2008. ISBN 1-84603-280-6. (на английски)
