Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“

Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“
St Vincent-class battleship
Линкора „Сейнт Винсент“ през 1908 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛинейни кораби от типа „Сейнт Винсент“
ПроизводителHM Dockyard в Девънпорт и др., Великобритания.
Служба
Заложен30 декември 1907 г.
Спуснат на вода10 септември 1908 г.
Влиза в строй3 май 1909 г.
Изведен от
експлоатация		утилизирани/потънал
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост19 560 t (нормална)
23 030 t (пълна)
Дължина163,4 m
Ширина25,6 m
Газене8,5 m
Броняглавен пояс: 180 – 254 mm;
траверси: 127 – 203 mm;
палуба: 20 – 76 mm;
барбети: 127 – 229 mm;
кули ГК: 279 mm;
бойна рубка: 203 – 279 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow;
4 гребни винта;
24 500 к.с.
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване		6900 морски мили при 10 възела ход
Екипаж718 души
Въоръжение
Артилерия5x2 305 mm;
20x1 102 mm;
4x1 47 mm;
7x1 7,7 mm картечници „Максим“, обр. 1909 г.
Торпедно
въоръжение		3 x 457 mm ТА
Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“ в Общомедия

Сейнт Винсент (на английски: St Vincent) са серия от три британски линейни кораба построени в периода 1908 – 1910 г. Еволюционно развитие на проекта „Дредноут“ (HMS Dreadnought), с новите 50-калибрени оръдия Mk.XI. Участват в Ютландското сражение.

Конструкция

От двадесетте 102 мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и дванадесет в надстройките.

Дебелината на пояса в района на мидъла е 254 мм. Корабите имат противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, както е при линейните кораби от типа „Белерофонт“.

Въоръжение

Основното въоръжение са десет 305-мм 50-калибрени оръдия Mk.XI в пет куполни установки Mk.XI. Носовата кула „А“ е разположена на полубака.

Оръдието Mk.XI, с дължина 50 калибра, има ствол, скрепен с тел, и картузно зареждане с бутален затвор система Уелин. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°[1]. Зареждането се осъществява при постоянен ъгъл на възвишение от 5°[2].

По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от кулите са свалени и пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също са им поставени щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се осигурят с въоръжение по-малки кораби, на борда остават тринадесет оръдия.

Основни балистични данни за британските оръдия на главния калибър[3]
Калибър (мм) 305 305 343 343 381
Марка X XI V V I
Дължина на ствола (калибри) 45 50 45 45 42
Тегло на оръдието без затвора (кг) 57 708 66 700,4 76 198,4 76 198,4 98 704,4
Тегло на снаряда (кг) 385,55 385,55 566,98 635,02 870,89
Тегло на заряда (кг) 117 139,25 132,9 134,78 194,1
Начална скорост на снаряда (м/с) 869,25 918,051 787[4] 762,5 747,25
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
при дулния срез 		406 426 439 439 457
Скорост на снаряда (м/с)
на дистанция 9140 м 		579,5 610 579,5 554,25 554,25
Енергия на снаряда (мкг)
на дистанция 9140 м 		6 587 723 7 299 976 9 688 010 10 287 316 14 107 700
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
на дистанция 9140 м 		259 284 320 318 356

Представители

Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влиза
в строй 		Съдба
„Сент Винсент“
(HMS St Vincent) 		Девънпорт, Англия 30 декември 1907 г. 10 септември 1908 г. 3 май 1909 г. предаден за скрап, 1921 г.
„Колингуд“
(HMS Collingwood) 		Девънпорт, Англия 3 февруари 1907 г. 7 ноември 1908 г. 19 април 1910 г. предаден за скрап, 1922 г.
„Вангард“
(HMS Vanguard) 		Vickers, Sons & Maxim Ltd. Бароу ин Фърнис, Англия 2 април 1908 г. 22 февруари 1909 г. 1 март 1910 г. загива от взрив на боезапаса на 9 юли 1917 г. стоейки на котва в Скапа Флоу

Оценка на проекта

„Белерофонт“
 Великобритания		 „Норт Дакота“
 САЩ		 „Сейнт Винсент“
 Великобритания		 „Насау“[5]
 Германия
Година на залагане 1906 1907 1907 1907
Година на въвеждане в строй 1909 1910 1909 1909
Водоизместимост нормална, т 18 800 20 320 19 560 18 873
Пълна, т 22 102 22 229 23 030 20 535
Тип СУ ПТ ПТ ПТ ПМ
Мощност, к.с. 23 000 25 000 24 500 22 000
Максимална скорост, въз. 20,75 21 21 19,5
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.) 5720 (10) 6560 (10) 6900 (10) 8000 (10)
Брониране, мм
Пояс 254 279 254 300
Палуба 76 35 – 63 76 55 – 80
Кули 279 305 279 280
Барбети 254 254 229 280
Рубка 279 292 279 400
Схема на разполагане
на въоръжението
Въоръжение 5×2×305/45
20×1×102
3 ТА		 5×2×305/45
14×1×127
2 ТА		 5×2×305/50
20×1×102
3 ТА		 6×2×280/45
12×1×150
16×1×88
6 ТА

Вижте също

Източници

  1. ↑ Burt_British_Battleships_WW1 11, с. 2.
  2. ↑ DiGiulian, Tony. Britain 12"/50 (30.5 cm) Marks XI, XI* and XII / 8"/75 (20.5 cm) sub-caliber Mark II // navweaps.com. 2012-11-25. Посетен на 2013-09-19. (на английски)
  3. ↑ А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. 5 с.
  4. ↑ British 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V(L) 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V(H) // NavWeaps.com, 1 May 2009. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 4 October 2011.
  5. ↑ Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921 145.

Литература

  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. London. ISBN 0-85177-245-5.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Сент-Винсент““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​