Линейните кораби от типа „Андреа Дория“ Схема към 1923 г.
Корабите от типа „Андреа Дория“, основно, повтарят своите предшественици – типа „Конте ди Кавур“, но имат редица съществени различия.
Макар общото разположение да остава предишното, конструкторите се отказват от пълната симетричност на носовата и кърмовата части и разполагат фокмачтата пред комина.
Полубакът става по-къс – той завършва веднага зад предния комин. В него се разполагат предните батареи на противоминния калибър. Кърмовите батареи са пренесени с едно ниво по-надолу, под горната палуба. Също така с едно ниво по-надолу е спусната централната кула на главния калибър. Благодарение на това центъра на тежестта на кораба се снижава, което подобрява неговата устойчивост, обаче нискоразположените противоминни оръдия започват още по-силно да се заливат с вода. Освен това, намаляването на полубака води до намаляване на броя на каютите и съответно влошава обитаемостта.
Оръдията на главния калибър – 305 мм – са разположени в три триоръдейни кули и в две издигнати, двуоръдейни, далечината на стрелба на оръдията на ГК е 24,8 км, боезапасът и е 70 снаряда на ствол, т.е. общо 910 снаряда. Напред и назад могат да стрелят по 5 оръдия, по борда – всичките 13.
Дебелината на главния броневи пояс, с височина 2,8 м е 250 мм. В долната си част той изтънява до 170 мм, към носа е 80 мм, към кърмата е 130 мм. Вторият броневи пояс, с височина 2,3 м е 220 мм. Той се намира над първия. Носовата траверса е дебела 130 мм, кърмовата, от горната до средната палуба е 130 мм, а от средната до долната – 76 мм.
Бронирането на горната палуба е частично – 32 мм – само над казематите на спомагателния калибър. Средната бронева палуба е с дебелина 30 мм. Долната палуба – 75 – 100 мм.
Бронирането на кулите на главния калибър е: чело – 280 мм, стени – 240 мм, барбети – 230 мм.
През 1942 г. е изваден в резерва. През 1957 г. е предаден за скрап.
Модернизация след 1930 г.
След линкорите от типа „Конте ди Кавур“, в периода 1937 – 1940 г. и линкорите „Андреа Дория“ и „Кайо Дуилио“ са подложени на аналогична дълбока модернизация на машините, оръжията и архитектурата. При това се отчита опита от предшествениците и новите достижения във военната техника, за това обновените кораби се отличават от „Джулио Чезаре“ и „Конте ди Кавур“ още по-силно, отколкото при построяването им.
Носовата част е надстроена напред със замяна на форщевена (за разлика от „Конте ди Кавур“, старият форщевен е отрязан). Средната кула е снета, разполагайки на нейното място новите машини и комини. Корабите получава кулоподобна предна надстройка със съвременен облик (по-висока, отколкото на типа „Конте ди Кавур“).
Вместо предишните противоминни оръдия са поставени новите 135-мм оръдия в 4 триоръдейни кули отстрани на носовата надстройка.
На корабите от типа „Андреа Дория“ е поставена зенитна артилерия за далечна стрелба, аналогична на по-късния тип „Литорио“. Тя се състои от новоразработените 90-мм оръдия „Ансалдо“ в 10 едностволн закрити установки странично в централната част на корпуса.
Модернизацията включва също така усилване на бронирането и поставянето на противоторпедна защита система „Пулиезе“.
По време на Втората световна война „Андреа Дория“ съпровожда конвои и участва в някои от сраженията. През 1942 г. е изваден в резерва, а след това корабът се предава на англичаните.
„Кайо Дуилио“
Влиза в строй на 10 мая 1915 г.
От 1941 година линкорът участва в рейдовете срещу английските конвои в Средиземно море, а също съпровожда италианските конвои.
През 1942 г. е изваден в резерва. Предава се на съюзниците през септември 1943 г. До 1957 г. се използва като учебен кораб, а след това е разкомплектован за метал.
Литература
All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
_crowned.svg){kind=small}
