Леонард I фон Таксис (на немски: Leonhard I. von Taxis; на френски: Leonard de Tassis; * ок. 1522; † 5 май1612 в Брюксел) е фрайхер от род Таксис, ръководи пощата в Брюксел на Свещената Римска империя на 31 декември 1543 г. след смъртта на брат му Франц II фон Таксис († 1543) той е номиниран за генерален пост-майстер (1543 – 1612).
Той е син на Йохан Баптиста фон Таксис от Регенсбург († 1541), имперски генерален пощенски майстер (1517 – 1541), и съпругата му Кристина фон Вахтендонк († 1561). Внук е на Руджерио II фон Таксис († 1514/1515) и на Алегрия Албричи († 1514).
Император Карл V го прави на 31 декември 1543 г. генерал-постмайстер. На 15 февруари 1556 г. Леонхард е генерален постмайстер на Испанска Нидерландия. На 21 август 1563 г. император Фердинанд I също го одобрява за имперски генерален постмайстер в австрийските наследствени земи. На 24 август 1564 г. той се разбира с император Максимилиан II да сеобединят двете пощи в Аугсбург под командването на Брюксел. През 1574 г. Испания има за втори път държавен банкрот. Въстанието в Нидерландия води до арестуването на брат му, дипломата Йохан Баптиста фон Таксис, в Брюксел. Леонхард успява обаче да освободи брат си. Следващите безпокойствия в Брюксел принуждават Леонхард и син му Ламорал да избягат през края на януари 1577 г. в походния лагер на Дон Жуан д’Аустрия в Люксембург. На 7 декември 1577 г. генералните държави свалят нидерландския щатахалтер Дон Жуан д’Аустриа, конфискуват собстевеността на Леонхард в Брюксел и го свалят от поста му ръководител на нидерландската поща и поставят нидереландеца Йохан Хинкарт.
Едва на 25 октомври 1579 г. Леонхард I става отново нидерландски постмайстер в Брюксел.
Император Рудолф II номинира Леонард I заедно със син му през 1606 г. на императорски камерхер и на 16 януари 1608 г. на наследствен имперски фрайхер. На 27 юли 1615 г. син му става наследствен главен генерал-пощенски майстор и на 8 юни 1624 г., един месец преди смъртта му, заедно с наследниците му е издигнат на имперски граф.
Леонард I фон Таксис умира на 5 май 1612 г. в Брюксел на ок. 90 годинии и е погребан там в църквата „Нотър Дам ду Саблон“.
Фамилия
Леонард I фон Таксис се жени 1546 г. за Маргарета Дамант († 12 октомври 1549, погребана в Брюксел), дъщеря на Пиер Дамант. Те имат една дъщеря:
Кристина († сл. 16 август 1620), омъжена на 15 февруари 1571 г. в Брюксел за Йан ван дер Ноот († пр. 1611)
Леонард I фон Таксис се жени втори път пр. 1556 г. за Луиза Боасот де Роуа († 10 юли 1610, погребана в Брюксел), дъщеря на Пиер Боасот († 1561) и Луиза де Тиснак († 1569). Те имат децата:[1][2][3]
Ламорал фон Таксис (* 1557; † 7 юли 1624 в Брюксел), граф, женен на 8 октомври 1584 г. в Аугсбург за графиня Геновева фон Таксис († сл. 14 януари 1628)
Йохан Баприст (* 1566; † 1580 в Монс и погребан там)
Кристина († сл. 16 август 1620), омъжена на 15 февруари 1571 г. в Брюксел за Йан фон дер Ноот († 1611)
Кристина (* ок. 1570, кръстена 23 октомври 1570)
Валерия (* ок. 1573; † 1643), омъжена на 12 януари 1588 г. в Брюксел за Августин де Херера, маркиз се Педрака испански губернатор на Женева († 1612); става монахиня
Катарина (* ок. 1573)
Маргарета, омъжена на 5 февруари 1596 г. за Диего Родригез де Оливарез, губернатор на Нюпорт
Николаус (* ок. 1576)
Литература
Josef Rübsam: Taxis, Leonard Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 37, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 514 – 516.
Wolfgang Behringer: Im Zeichen des Merkur. Göttingen 2003, ISBN 3-525-35187-9
Wolfgang Behringer: Thurn und Taxis. München und Zürich 1990
Martin Dallmeier: Quellen zur Geschichte des europäischen Postwesens 1501 – 1806. Kallmünz 1977
Engelbert Goller: Jakob Henot. Dissertation, Universität Bonn 1910
Joseph Rübsam: Johann Baptista von Taxis. Freiburg im Breisgau, 1889
Belehnung des Freiherrn von Taxis mit dem Reichs-Postmeister-Amt (27. Juli 1615). In: Karl Zeumer: Quellensammlung zur Geschichte der Deutschen Reichsverfassung in Mittelalter und Neuzeit. Mohr, Tübingen 1913, S. 390 f. (E-Text, Wikisource)
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 127.
Ancestors of Queen Juliana, Jaarboek Centraal Bureau Genealogie, Den Haag. 6976
The Lineage and Ancestry of H.R.H. Prince Charles, Prince of Wales, Edinburgh, 1977, Paget, Gerald. N2369
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:127
