Той е вторият син на Йохан Георг Раух (* 1729 във Флехтдорф, † 1796), който първо е войник, преди да стане камера-служител на княза на Валдек. Майка му произлиза от Менгерингхаузен и умира на 77 години.
Фамилията му не е богата. Като малък Раух взема частни уроци по латински и френски. На 13 години Раух започва да учи пет години при скулптора Фридрих Валентин в Хелзен (днес част от Аролзен). От 1795 до 1797 г. той е чирак на скулптора и професора в академията Йохан Христиан Рул в Касел, за когото участва в разкрасяването на дворец Вилхелмсхьое. Той преподава в Ландграфската академия в Касел, където моделира глината.
През 1796 г. умира баща му и през 1797 г. умира с единадест години по-големият му брат Фридрих, който е дворцов градинар и след това камера служител при пруския крал в дворец Сансуси в Потсдам, и Кристиан Даниел на 20 години трябва да се грижи за майка си и по-малкия си брат Лудвиг. Същата година той поема службата на брат си и става камера служител при Фридрих Вилхелм II. Едновременно той следва изкуство и древни науки в Берлинската академия на изкуствата. След смъртта на краля той служи при младата кралица Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, съпруга на пруския крал Фридрих Вилхелм III, която придружава при нейните пътувания. През 1803 г. той става официален помощник на Готфрид Шадов.
През 1804 и 1812 г. Раух става баща на две дъщери, Агнес и Дорис, без да се ожени за тяхната майка, Вилхелмине Шулце (1783–1855), но той ги признава и ги възпитава и успява да им даде своето име. Децата му обаче живеят в къщата на братовчед му Мундхенк в Бад Пирмонт, на Алтенауплац 1.[1]
На 29 юли 1804 г. Фридрих Вилхелм III му отпуска стипендия за шест години от годишно 125 талери и 12 гроша за научен престой в Италия. На 27 години той тръгва за Рим като придружител на младия граф Карл Сандретцки.
Той е представен там на Вилхелм фон Хумболт, пруския пратеник във Ватикан. През 1809 г. неговата стипендия е увеличена на 400 талери годишно.
Раух живее в Рим и в Карара. От 1815 г. Раух получава жилище в кралския дворец в Берлин.
Раух се разболява и отива да се лекува в Дрезден, където умира на 3 декември 1857 г. Той е погребан в почетен гроб на град Берлин в гробището Доротеенщат.
Раух създава с помощта на своите ученици около 50 статуи, 150 бюста и 90 релефа. Той е почетен гражданин на Берлин.
Някои произведения
Аделхайд фон Хумболдт като Психе, мармор, Рим 1810
Гробен паметник на Луиза фон Прусия, Берлин, пр. 1815, мармор
Marmorstatuen von Bülow, Scharnhorst und Blücher, Берлин, 1819
Бюст на Гьоте, 1820, мармор, Гьоте-музей Дюселдорф
Саркофаг фигура за Фридрих Вилхелм III, Берлин, 1846
Lionel von Donop: Rauch, Christian Daniel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 765–778.
Jutta von Simson: Rauch, Christian Daniel. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 195–197 (Digitalisat).
Hans Mackowsky: Christian Daniel Rauch 1777-1857. Verlag Cassirer. Berlin 1916.
Helmut Weber und Günter Jedicke (Hrsg.): Christian Daniel Rauch. Jubiläumsschrift zum 200. Geburtstag des Bildhauers Christian Daniel Rauch. Herausgegeben im Auftrag der Stadt Arolsen und des Waldeckischen Geschichtsvereins. Arolsen 1977.
Günter Jedicke (Hrsg.): Christian Daniel Rauch. Arolsen 1994 (= Museumshefte Waldeck-Frankenberg 15).
Elke Riemer-Buddecke: Christian Daniel Rauch. Leben und Werk. In: Christian-Rauch-Schule, Bad Arolsen (Hrsg.): Von der Bürgerschule zum Gymnasium-150 Jahre höhere Schulbildung in Arolsen. Bad Arolsen August 2002.
Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Oeuvre-Katalog (Bildhauer des 19. Jahrhunderts), Berlin 1996.
Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Preußische Köpfe, 1997.
Източници
↑Jutta von Simson: Christian Daniel Rauch. Preußische Köpfe, 1997
.jpg)
