Държавата е международно призната като княжество от 1862 г. след създаването на Обединените княжества – лична уния между Молдова и Влахия, които по това време са васални държави на Османската империя. Александру Йоан I става управляващ принц след официалното обединение на двете бивши отделни държави, като той е избран за княз на двете държави през 1859 г. Свален е от власт през 1866 г. от широка коалиция на основните политически партии, след което парламентът предлага трона на Принц Карл от Хоенцолерн-Зигмаринген, който впоследствие става новият монарх (приема името Карол I).
През 1927 г. Фердинанд I умира и страната е оставена на грижите на регентство, оглавявано от принц Никола Румънски, по време на управлението на малкия внук на Фердинанд, Михай I (който по това време е само на шест години) и неговият баща (Карол II), който се отказва от правата си върху трона през 1925 г. Карол II, за разлика от Карол I, в началото нямал желание да управлява Румъния и често бил извън страната, изследвайки останалата част от Европа с любовницата си. Първото царуване на Михай ще бъде краткотрайно – само три години, докато баща му Карол II се завърне, за да оспори титлата по заповед на недоволна политическа фракция, която организира внезапен „държавен преврат“.
След десетгодишно управление, Карол II е принуден да се откаже от короната си в резултат на недоволство заради Вторият виенски арбитраж, която принуждава Румъния да предаде Северна Трансилвания на Унгария. След войната се жени за дългогодишната си любовница Елена Лупеску. Двойката се установява в Португалия, а „кралят на плейбоите“, както е наричан, никога не се завръща в Румъния.
Кралство Румъния е конституционна монархия през по-голямата част от своето съществуване с изключение на 1938 – 1944 г., по време на диктатурите на Карол II (1938 – 1940) и Йон Антонеску (1940 – 1944). На 23 август 1944 г. Михай I възстановява последната демократична кралска конституция от 1923 г. Въпреки това, по време на второто си управление (1940 – 1947), Михай I царува предимно като извънконституционен крал, без парламентарен вот. Парламентът първоначално е спрян и възстановен едва по-късно, през 1946 г. Михай I е коронясан[3] и миропомазан от православния патриарх Никодим Мунтеану в патриаршеската катедрала на Букурещ в деня на второто му встъпване на 6 септември 1940 г.[4] Въпреки това, от правна гледна точка, Михай I не може да упражнява голяма власт освен някои прерогативи, като например да бъде върховен началник на армията и да назначи пълномощен министър-председател.[5]
На 23 август 1944 г., когато съветската армия вече е на територията на Румъния, Михай I сваля съюзения с германия диктатор Йон Антонеску по настояване на опозиционните партии и присъединява страната към съюзниците. Подпомогнати от присъствието на съветските сили, комунистите постепенно поемат контрола над администрацията. На 30 декември 1947 г. крал Михай I е принуден да подпише своята абдикация. На същия ден парламентът провъзгласява страната за народна република. Младият и вече бивш крал и бившата кралица майка Елена са принудени да напуснат Румъния на 3 януари 1948 г. с кралския влак по искане на доминираното от комунистите правителство. Кралските имоти са национализирани по-късно същата година.
Завръщане от изгнание
След революцията от 1989 г. бившият крал се завръща в Румъния, като получава ентусиазиран прием по улиците на Букурещ. Възстановени са кралските имоти и другите имоти на бившето кралско семейство в Румъния. Въпреки това страната запазва републиканския си характер.
Бившият крал е уважаван и признат от парламента. Внукът му[6] редовно посещава различни организации в Румъния. Принцеса Маргарета и нейният съпруг връчват кралски ордени от името на бившия крал на избрани румънци.
Кралската къща е популярна и до днес.[7] През 2014 г. министър-председателят Виктор Понта обещава да се направи референдум дали да възстанови или не монархията, ако бъде преизбран. Един от площадите е наречен в чест на крал Михай I през 2012 г.[8] След смъртта на бившия крал през 2017 г. и до голяма степен положителната реакция на населението към кралското семейство на погребението му, румънските политици обсъждат дали да проведат референдум за възстановяване на монархията,[9] като около половината от населението (в началото на 2018 г.) вярва, че монархията е по-добра организационна форма от републиката.[10]
