Алмиранте Грау (на испански: Almirante Grau) са серия крайцери скаути на перуанските ВМС от началото на 20 век.
Всичко от серията са построени 2 кораба: „Алмиранте Грау“ (на испански: BAP Almirante Grau[~ 1]) и „Колонел Болонеси“ (на испански: BAP Coronel Bolognesi). Корабите имат изключително дълга служба и са част от флота до 1958 г.
Проектиране и конструкция
През 1905 г., Перу прави поръчка на британската фирма Vickers, Sons & Maxim, Ltd за два крайцери скаути, подобни на построените за Кралския флот от „Викерс“ крайцери тип „Сентинел“. Прототипа е предназначен за лидер на ескадрени миноносци, но в перуанската флота това са най-силните кораби във флота за дълъг срок и като такива те изпълняват различна роля.[1]
Корабите са с максимална дължина от 115,82 m, широки са 12,34 m и имат газене от 4,26 m. Нормалната водоизместимост е 3100 тона[2]. Силовата им установка е от две четири цилиндрови работещи на въглища парни машини с тройно разширение, задвижващи два гребни винта. Машините са захранвани от десет парни котела на „Яроу“ и имат мощност от 14000 к.с., която осигурява на корабите скорост от 24 възела[3][2]. Запасът от въглища е 500 t, което подсигурява далечина на плаване от 3276 морски мили при скорост от 10 възела[2].
Корабите са въоръжени с две 152 mm оръдия на носа и в кърмата, осем 76 mm оръдия в самостоятелни установки по бордовете и осем 47 mm скорострелни оръдия на „Хочкис“. Корабите имат два подводни 450 mm торпедни апарата[1]. Защитата е бронирана палуба дебела 38 mm, 76 mm броня на бойната рубка и 76 mm броня на щитовете на оръдията от главния калибър[2]. Екипажът съставлява 320 офицера и матроса, като в качеството си на флагман „Алмиранте Грау“ има допълнително място за щаб на юта[1].
Серията е заложена от Vickers в Бароу през 1905 г. и е спусната на вода през 1906 г.[2] Корабите с лекота достигат контрактната скорост при изпитанията, като „Алмиранте Грау“ постига скорост от 24,64 възела, а „Колонел Болонеси“ 24,72 възела[4].
История на службата
След завършването си двата съда правят съвместно плаване от Англия до Перу, пристигайки в Каляо на 10 август 1907 г[1]. През Първата световна война двата кораба ескортират търговски съдове около бреговете на Перу,[5] а „Алмиранте Грау“ действа и като плаваща база за подводници[6].
1925 г., двата кораба са модернизирани за работа на котлите с течно гориво[1]. През 1932 г. избухва Колумбийско-перуанската война за територии в Амазонските джунгли. През май 1933 г., „Алмиранте Грау“, ескортиран от две подводници е изпратен през Панамския канал към устието на река Амазонка, за да поддържа операциите на перуанската флота по реката. Войната завършва преди те да достигнат назначението си и крайцера, заедно с подводниците се връщат обратно в Пацифика[1][7].
Двата крайцера са модерницирани от Yarrow Shipbuilders (Яроу) през 1934 г., като старите котли са сменени с нови, този път осем на брой, скоростта на корабите се редуцира до 23,5 възела. Сменена с по-модерна е системата за управление на артилерийския огън а 76 mm оръдия са сменени с нови, японско производство, но вече като зенитна артилерия[1].
В периода от юли 1941 до януари 1942 г., двата крайцера са част от блокадата на залива Гуаякил във времето на Еквадорско-перуанската война[8]. През 1940-те години на крайцерите отново са направени промени сменени са мостиците им, а масивните мачти са заменени със сглобяеми. Зенитното въоръжение е усилено с добавянето на седем 50 калиброви картечници „Браунинг“, добавени са устройства за изстрелване на дълбочинни бомби за борба с подводници[1]. След влизането на Перу във Втората световна война, през 1944 г., те служат в бреговата охрана, като патрулни кораби. След края на войната са прекласифицирани в учебни кораби, впоследствие са превърнати на блокшиви преди да бъдат извадени от списъците на флота на 24 юни 1958 г. и са продадени за скрап[1].
Представители
Вижте също
Коментари
- ↑ Префиксът е от на испански: Buque Armada Peruana – Кораб на перуанския флот.
Източници
- ↑ а б в г д е ж з и к л Whitley 1999, p. 198.
- ↑ а б в г д е ж Gardiner and Gray 1985, p. 410.
- ↑ Journal of the American Society of Naval Engineers May 1907, p. 583.
- ↑ Journal of the American Society of Naval Engineers May 1907, p. 582.
- ↑ Gardiner and Gray 1985, p. 409.
- ↑ Moore 1990, p. 307.
- ↑ Gardiner and Chesneau 1980, p. 423.
- ↑ Whitley 1999, p. 199.
Литература
- Conway's All The World's Fighting Ships 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press, 1985. ISBN 0-85177-245-5.
- Moore, John. Jane's Fighting Ships of World War I. London, Studio, 1990. ISBN 1-85170-378-0.
- New Peruvian Warships // Journal of the American Society of Naval Engineers Vol. XIX (No. 2). May 1907. с. pp. 581 – 583.
- Whitley, M. J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. London, Brockhamton Press, 1999. ISBN 1-86019-8740.
Външни препратки
.jpg)
