Кота Даскалов е роден в Пирот, в семейството на известния пиротски учител, даскал Пейчо.[2] По професия е търговец.[3]
В 1871 година е един от двамата представители на Нишавската епархия на българския Църковно-народен събор в Цариград.[4][5] Подкрепя основаното през 1872 година пиротско читалище „Просвета“.[6]
В началото на 1878 година е кмет на Пирот.[7] Името му присъства в поздравителен адрес до сръбския княз Милан от 9 април 1878 г.[8], подписите за който според представителите на пиротската община Коце Григориев и Симеон Христов са събрани със заплахи.[9]
След влизането на българските войски в Пирот по време на Сръбско-българската война от 1885 година е кмет на града. След 15 декември 1885 г., когато сръбските власти се връщат в Пирот, е сред преследваните от коменданта на града майор Светозар Магдаленич. Подпалена е къщата и механата му. Осем души, сред които и Даскалов, са осъдени на смърт за измяна от извънреден съд, близо 100 семейства са интернирани от Пирот.[10] Според официалната версия е разстрелян на 24 декември 1885 година[11], но се смята, че е убит преди 21 декември, а присъдата е оформена след убийството му.[10]
През 1919 година живеещите в България пиротчанци пишат в Адрес-плебисцита до президента на САЩУилсън и до правителствата на държавите от Антантата:
„
...същият този Кота Даскалов, който през 1871 добрите сърби бяха обявили за „един от най-добрите българи и един от най-големите радетели на българската кауза“ бе осъден на смърт 14 години по-късно за същите тези качества – привързаност и преданост към българската кауза и разстрелян заедно с още трима свои сънародници.[12]
“
Бележки
↑Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 623.
↑Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 373, 623. Окръжният началник в Пирот Тодор Попович го определя като „богат търговец“ – Живковић, Витомир В. Пиротска Голгота 1885 – 1886, Пирот, 2001, с. 125.
↑Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.